Колкото и страно да ви звучи, но тази фотография е от Марс.
Ние всички сме склонни да смятаме планетата Марс е мъртва, където всяка вълнуваща геологическа активност е станала преди милиарди години.
Но информацията от спътника на НАСА Mars Reconnaissance Orbite ни показва, че Марс е все още много динамична планета. Тя има постоянна ледена броня на Северния полюс. Този полюс е обграден от пясъчни дюни, които   се виждат. Тези дюни са формирани от малки части базалт, тъмна вулканична скала, подобна на скалите, намерени в околностите на вулканите в Хавай.
През есента и зимата температурата пада толкова ниско, че 30% от въглероден диоксид в атмосферата замръзва, и почвата се покрива с един ослепителен слой на сезонен лед от въглероден двуокис или „сух лед“, с дебелина 30-60 см.
Когато се разглеждат снимките, направени през различни периоди, то през пролетта може да се види, как под действието на слънцето твърдия въглероден диоксид се превръща в газ.
Газът излизат из-под ледената коруба и изнася на повърхността тъмен песъчлив прах, които може да се забележи по стръмните склонове на дюните.
Можем да видим необятно пространство от дюни. В началото при забавяне на кадрите може да се види, че всичко е покрито със сезонен сух лед с приблизително еднакъв цвят. Тъмните линии и петна в пясъка са дюните. Малкото петно на билото на пясъка ни разкрива ледена пукнатина. Пясъкът се премества, от излизащия газ на повърхностния слой лед, ниско в пукнатината.
С течение на времето пукнатината се разширява, а излизащия газ се кондензира в мраз в неопосредствена близост до ярките свежи райони. Сега можем да видим как пясъка от билото се спуска по стръмните склонове. Свирепият вятър вдига пясъка и се образува пясъчна буря между дюните. И така тъмните пясъчни дюни се освобождават от сезонния лед.
Нека да започнем с пясъчните дюни, покрити с лед, в началото на пролетта. В някои области, фуги и пукнатини в леда позволяват на газа да изхвърли на повърхността пясък и прах. Газът от сух лед  дестабилизира склоновете и възстановява дюните.
Това става всяка пролет върху огромното пространство от дюни в марсианските полярни райони.
Такива събитие, естествено не могат да станат на Земята. Марс може да прилича на Земята, но в някои отношения това е съвсем друга планета, различна от нашата.

В света има не малко удивителни хора. Днес ще ви разкажа за един от тях. Това е Вернер Фройд, който е по-известен като човекът-вълк. Защо 79-годишният пенсионер  е получил такъв прякор?
Факт е, че през последните няколко десетилетия, Вернер живее близо до малкия германски град Мерциг и се грижи за глутница вълци, почити три дузини!  И те всичките го смятат Вернер за техен водач.
Всички вълци живеят на територията наречена „Вълчи парк“. Повечето от местните вълци са питомни и са закупени от различни зоопаркове и развъдници. Тук можете да видите няколко вида вълци, включително европейски, от Канада, Арктика и някои други, и за всички тях се грижат един човек – Вернер Фройд.
Как става така, че човек успява да спечели доверието на вълците и дори да стане член на стадото им? Това е станало благодарение на големия интервал от време, в който Вернер е прекарал между тях. Вече 40 години мъжът живее в непосредствена близост до вълчия стан и за това време той е завоювал доверието на горските хищници.
Вернер буквално е отгледал няколко поколения вълци. Грижил се е за тях и ги е хранил.
Вълците считат Вернер за свой водач и когато носи храната му отстъпват място и му дават възможност първи да откъсне парче месо от плячката. Понякога възрастния мъж опитва съвсем сурово месо, за това и местните го наричат човекът вълк.

Гледал ли си как втасва тесто? То се издига и „набъбва“. Така и гордостта, щеславието, лукавството и другите пороци „излизат“ наяве от човека. За това ние имаме нужда от Божията помощ, за да се отървем от тези качества.
Как изглежда безквасния хляб. Той е плосък и равен. Така и смиреният човек не се превъзнася над другите.
Обикновено тестото започва да втасва след около 18 минути. Какво означава това? Ако не внимаваме добре за развитието си, можем да пропаднем. Това засяга въпроси като: С кого общуваме? Къде прекарваме свободното си време? Какъв живот живеем?
Малко квас може да доведе до вкисване на цялото тесто. Така добрият човек може неусетно да се превърне в горделивец, ласкател, човек живеещ само, за да угажда на тялото си.

Това изобретение е още от времето, когато изграждахме социализма. Ентузиазирани хора изградиха Димитровград, Хинбоаз, съоръженията и сградите за тежката промишленост ….
И всичко за общото благо. Така партийните ръководители вдъхновяваха народа за полагане на безплатна работа, прикривайки недълновидното си ръководство.
Дойде ХХ1 век. Настъпи автоматизацията и роботизацията. И те се включиха за народното благо. Роботизира се производството намали се работния ден и работните дни в седмицата.
Появиха се и новите собственици, които ни убеждават: „Бъдете търпеливи за повишаване на заплатите. Нали всичко правим за общото благо. Ще разширим производството, ще достроим офисите…..“
Само, че те забравят да си спомнят, че за сметка на това „търпение“ расте личния им капитал.
Друга лоша практика, пренесени от старото време в нашето е да се взема на място на отпускар нов служител.
Така се получава, че вместо полагаемият си отпуск, човек прекарва свръхсрочни часове и отработва дни.

Взе литър мляко, две супени лъжици захар, три супени лъжици царевично нишесте и три яйца. Разби ги хубаво и ги сложи на слаб огън. И какво се получи?
В готварската книга пишеше „крем“, но при нея стана нещо подобно на лепило.
Най-лошото е, че никой в къщи не го призна за десерт, освен малкия й брат, който е всеяден.
Тя се чувстваше ужасно. Беше толкова щастлива, когато се връщаше в къщи. Бяха свършили вече училище и с целия си младежки жар, запретна ръкави и приготви десерт. А каво стана? Лепило!
Да не говорим за обидните думи и подигравки от най-близките й хора. Разбира се първи я нападна най-големият й брат:
– От къде извади рецептата? – попита я той веднага след като опита лепилото.
– От готварската книга, –  гневно отговори злополучната готвачка.
– Много добре, – кимна мъдро той. – Вярвам, че си я извадила, защото мястото й не е там.