Много закони и формули знаем от училище, но замисляли ли сме се какво практическо приложение има всяко от тези знания?
Нека проследим разговорът между един учител и неговия ученик.
Учителят попита:
– Каква е зависимостта на нивото на водата в различните, но скачени съдове?
– Водата в съдовете винаги има еднакво ниво, – отговори бързо ученикът.
– А как може да се използва това? – изстреля следващия си въпрос учителят.
Момчето замълча. В очите му се четеше напрегнатост и дълбока мисъл. След пет минути вдигна глава и каза:
– Може да се построи и напълни с вода една висока кула. Ако по-ниската постройка е снабдена с водно захранване и е свързана с кулата, тогава ще имаме вода горе на покрива. Така тя ще бъде изтласкана нагоре от натиска на високата кула и няма да са нужни големи усилия за изпомпването ѝ на височина.
Можеш много да знаеш, но ако не знаеш как да го приложиш на практика, все едно нищо не знаеш.

В една кана има чиста вода, а в друга мляко, което е гъсто и трябва да се разреди. От първата кана се излива във втората толкова вода, че съдържаниети ѝ да се удвои. След това от втората кана се излива в първата толкова разредено мляко, че да се удвои първоначалното количество. След това се излива толкова течност във втората, че да се удвои първоначалното съдържание на втората кана.
Така в двете кани има еднакво количество мляко, но във втората има една доза повече вода, отколкото мляко.
Колко вода и колко мляко е имало в началото? И колко вода и мляко има във всяка кана накрая?
Помислете малко, напрегнете мозъка си и едва тогава погледнете решението, намиращо се по-надолу!
Тази задача може да се реши и на ум.

Отговор: Първоначално в първата кана е имало пет дози вода, а във втората две дози мляко. В края са били три дози вода и една доза мляко.
Нека отбележим количеството вода в първата кана с „а“, а количеството мляко във втората с „в“. Съотношението „а“ към „в“ е равно на 11 към 5, но ние все още не знаем дали това е истинското съотношение на водата и млякото, но нека да го приемем за сега така. Започваме процеса на преливането. Накрая имаме три единици вода и пет единици мляко във втората кана. Но това е невъзможно, защото втората кана съдържа накрая една мярка повече вода, отколкото мляко. За това трябва да започнем с 11 единици вода и 5 единици мляко. Накрая имаме 3 единици вода и 5 единици мляко във втората кана. От това, че имаме една мярка вода повече, отколкото мляко, следва да мислим, че 5 единици минус 3 единици съответстват на една мярка. И така определяме за една единица – 1/2 мярка. Следователно 11 единици вода са 5 и 1/2 мерки, а 5 единици мляко са 2 и 1/2 мерки

Музикантите заеха местата си. Носеха флейти, цимбали, тамбури и тимпани. Между тях имаше и една арфа. Диригентът вдигна палката и всичко замря.
Прозвуча тиха и нежна мелодия. Тя бе плавна и лека като перушинка. Подчерта се от басов глас.
Ударните инструменти наложиха ритъм и приканиха към танц. Караха пръстите на краката да се движат. Последваха пет тона като въпрос, на който нисък глас даде отговор.
Два гласа, като че ли се защитаваха един от друг, сблъскваха се в дисонанс и отново се разделяха.
Русокос мъж, пеещ соловата партия, имаше широки рамене и разкошен баритон. Гласът му докосваше всяко сърце, разтапяше и камъка.
Хорът пригласяше в унисон, завършвайки в ликуваща каденца.
Когато замря и последния звук, слушателите бурно аплодираха на крака.

През гората се промъкваха десетина мъже. Двама от тях носеха големи лъкове. Държаха опънати тетивата с отдавна приготвена стрела за стрелба. Петима от тях носеха само тояги и камъни, а останалите копия. Само един носеше кама.
– Тук би трябвало да е, съвсем наблизо, – шепнеше възбудено един от мъжете и сочеше пресните изпражнения. –  Може би седи там в храсталака.
Започнаха да хвърлят камъни към гъсталака и да удрят с тоягите си по стволовете на дърветата, но нищо не помръдна.
– Я погледни! – подкани един от групата мъжът с камата. – Но бъди внимателен!
Мъжът бавно запристъпва към храстите. Разтвори ги.
– Тук няма нищо, – промърмори той.
Изведнъж се разнесе страшен рев. Три крачки на дясно от него се появи лъвска глава. Той изкрещя, искаше да побегне, но се препъна и падна. Лъвът се надигна от мястото си и напрегна мускули.
С един скок мъжът с камата се намери между падналия и лъва, и зачака. Животното тръсна глава, а опашката му заудря земата. Започна да рови земята с лапи. Лъвът скочи, удари се толкова силно в камата на нападателя, че я изтръгна от ръката му. Животното имаше дълбока рана на гърдите си, но все още беше жизнено.
Земята се тресеше, докато той ревеше и се мяташе. Мъжът измъкна нож от колана си. Нападна го и  удари два пъти в гръкляна и ребрата. Една стрела изфуча и се заби в лъвското тяло. Животното изръмжа от болка и удари мъжа пред себе си с лапа. Повали го на земята и падна върху него.
Ловците хванаха безжизнения лъв за гривата и го отместиха. Човекът под него беше със силно извит крак на страна и лежеше в локва кръв. Той отвори бавно очи и изстена:
– Помогнете ми да стана.
Подкрепиха го и той се изправи. Очите му се изцъклиха и загуби съзнание. Мъжете сглобиха носилка от клони и пръчки и го изнесоха от гората.
Два дена лежа, бълнувайки в треска. Мускулите на хълбока му бяха разкъсани, а сухожилията разтегнати. Въпреки предупрежденията на лекаря, бързо се изправи и куцукайки се придвижваше навън.

Веднъж един търговец си загубил портмонето с парите и казал, че в портмонето му имало две хиляди долара. Той обещал да даде половината на този, който го намери.
Един работник намерил парите и ги занесъл на търговеца. Но търговецът не искал да даде обещаната сума и за това излъгал:
– В портмонето ми освен пари имаше и един скъпоценен камък. Къде е камъкът? – привидно се ядосал търговецът. – Дай ми камъка и аз ще ти дам парите.
Огорченият работник тръгнал към съдията, за да търси справедливост. Съдията се почесал по главата и казал:
– Ти, – обърнал се той към търговеца, – си обявил, че в твоето портмоне има две хиляди долара. В намереното портмоне има толкова, затова този човек е помислил, че е твое. Сега ти казваш, че в него е имало и скъпоценен камък, следователно портмонето не е твое. Нека то остане у работника, докато не се намери собственикът му. А ти, – казал на търговеца, – обяви за втори път, че си загубил портмоне…
Търговецът не дочакал да свърши съдията, а веднага признал, че лъже и дал обещаната сума пари на работника.
Даже справедливият човешки съд заклеймява лъжата, лукавството и всякаква заблуда като цяло, но какво ще стане когато дойде истинския Съдия? Той знае всичко и вижда всичко. На Него не са му необходими свидетели.
Той е милостив, но и праведен. На непокаялите се, престъпили закона, няма да има смекчаващи вината  обстоятелства, няма да подейства никакво оправдание, защото тогава ще ги изобличи собствената им съвест и ще ги гризе от вътре, че са постъпили така.