Голямото виенско колело наречено „Ферис“, което сме виждали в увеселителните паркове е изобретено в Русия в началото на 17 век.

Казват, че идеята за него се родила от обичая на децата да се въртят на колелото, което черпело вода от реката. Прекалено голяма центробежна сила и хоп – децата цопват.
Името „Ферис“ всъщност идва от американският шоумен Джордж Ферис, който през 1893 г., построил 75-метрово виенски колело.
Лошото било, че правело едно завъртане за цели 20 минути. Изглежда не е достигала центробежната сила!

Първите тостери, продадени през 1919 г. имали мощни пружини, които изтрелвали препечената филийка във въздуха, Навярно за много хора е било изненадващо.
Замисляли ли сте се някога, че имате пружини на краката си? Не се шегувам! Сухожилията, които свързват ставите ти, са леко еластични и S-образния ти гръбначен стълб се движи нагоре-надолу, когато ходиш. Тези две неща правят походката ти пружинираща.
През 70-те години на ХХ век двама американски учени обучавали две кенгурута да подскачат на въртящо се колело. Учените установили, че се движат благодарение на еластичните си сухожилия. Това прилича малко на скачане на една кокила.
Традиционите ракети за тенис били много скъпи. Правели ги от еластични агнешки черва.
А знаете ли защо маратонките са еластични и гъвкави? Причината е в средата на подметката. Тя се състои от пружиниращи мехурчета.

Родното място на това сирене е Франция, село Рокфор.
Легендата разказва, че това сирене се е появило случайно. Един прекрасен ден млад пастир седнал да почине на склона на планината и да хапне хляб със сирене. В този момент край него преминало много красива девойка. Младежът бил поразен от красотата ѝ и се затичал след нея, но нямал успех….девойката изчезнала. Младежът я търсил няколко месеца, но накрая се върнал на предишното си място. Когато се върнал видял, че сиренето е покрито с плесен, но той решил да го пробва и останал приятно изненадан. Сиренето с мухала му се сторило необикновенно и много вкусно. Истинския сорт на това сирене се приготвя в пещерната провинция Руерг. Този продукт съвсем не е евтин, неговата цена е два-три пъти по-голяма от другите видове сирена. Марката си е марка.
Плесента Penicillium съвсем не е вредна за нашето здраве. А вкусът на сиренето, заради нея, е необикновен и оригинален.
Този вид сирене се изготвя по специална технология, а самото то е станало популярно още през 1070 г. В миналото производителите на сирене оставяли в пещерите хляб за да се хване тази плесен и след това я използвали.
Още през XV век село Рокфор е получило пълно и единствено право от Карл VI  да произвежда такова сирене.
Днес е станало много по-просто. Плесента се получава в лаборатории, след това се разпръсква над сиренето. Дори правят канали в сиренето, за да могат гъбичките да се разпространят по-бързо и по-добре. Плесента си върши своята работа и предава на продукта необикновен вкус.
И други народи освен французите правят своето сирене с мухъл. При италианците се нарича Горгонзола, а при англичаните Стилтон.
В такъв вид сирена има ензими, които са полезни за храносмилателния тракт. Диетолозите обикновено казват, че това сирене трябва да присъстват в нашата диета, но разбира се индивидуално. Този продукт е доста богат и високо калоричен, в някои ситуации е възможно да е противопоказен.
Това сирене има свои поклонници. То е полезен продукт. Премахва стреса и нормализира съня.
А какво ще кажете за любимото сирене Каса-марца на остров Сардиния, където този продукт е пълен с живи личинки….
Ако не ви харесва, има достатъчно видове сирена, от които може да си изберете за консумиране.

Един мъж искал да помогне на жена си, която, според него, имала проблеми със слуха.
Веднъж той застанал зад гърба ѝ, отишъл в края на стаята и тихо казал:
– Чуваш ли ме?
Отговор нямало и той приближил, като повторил въпроса си:
– А сега чуваш ли ме?
Отново нямало резултата. Той дошъл още по-близо и попитал:
– Чуваш ли ме?
Така и не чул отговор от нея. Накрая застанал зад гърба ѝ и отново повторил въпроса си:
– Чуваш ли ме?
Тя се обърнала и му казала:
– За четвърти път ти казвам: Да!
Обикновено става така, ние си мислим, че с другия нещо не е наред, а се оказва, че проблема е в нас самите….

Тази дискусия продължаваше вече доста дълго време. Всеки си имаше своите аргументи и доказателства, но като че ли спорът беше към своя край.
Младежът не отстъпваше:
– Ако материята не е създадена от мисълта, от къде идва тя? Би ли могла материята да създаде мисълта?
Той ръкомахаше оживено във въздуха и настойчиво напираше:
– Нима животът може да бъде създаден само от живот?
Спокойният глас на възрастния мъж спря бурната атака:
– Материята също трябва да произхожда от живот. Тя е устроена и организирана от някакво много интелигетно същество.
Главата на младежът гореше. Искаше всичко да обмисли на спокойствие, но изведнъж започна да разсъждава на глас:
– Не намирам грешка в аргументите му, нито изключение от това правило….. Разбира се, само кокошката може да мъти яйце, от което може да се излюпи пиленце. Един камък не може да създаде яйце. И най-високата планина не може да създаде и най-малкото гълъбово яйце. Безжизненото не може да създаде живот. Като се замисля, по-логично е да приема, че един жив Бог е създал живота, отколкото да твърдя, че една безжизнена, безлична сила е предизвикала живот…
Младежът вдигна глава и изведнъж осъзна, че мисли на глас…, но това вече нямаше значение.