Живяла в Китай една стара жена. Повече от 20 години тя се грижела за един монах. Построила му малък дом. Тя искала да разбере за всичкото това време, какво е постигнал.

За да разбере това тя помолила едно красиво момиче да отиде при него, да го прегърне и неочаквано да го попита: „А, сега какво?“

Момичето отишло при монаха и направило така, както го научила старата жена.

– Старото дърво, само расте през зимата на хладната скала, – поетично отговорил монаха, – няма никъде топлина.

Момичето се върнало и разказало какво е чуло.

– И като си помисля, че се грижех за този монах 20 години! – сърдито възкликнала старата жена. – Той не е проявил никакво внимание към твоите потребности. Не е длъжен да отговаря на страстта, но е трябвало да прояви малко съчувствие.

В историята на американските затвори има два случая, когато на подсъдимите са изменили мярката на наказание – от смърт на доживотен затвор. Но смъртта на електрическия стол все пак ги застигнала.

През 1989 г. Майкъл Андерсон Готвин сам си направил електрически стол. Той седял на металическа тоалетна чиния в килията си и едновременно с това поправял телевизор.

Затварянето на веригата станало, когато докоснал с език проводник.

През 1997 г. подобно произшествие се случило с Лоуренс Бейкар. Той също седял на метална тоалетна чиния и гледал телевизия със самоделно направени слушалки,

Паметта била най-големият дар, който притежавал Артуро Тосканини.

Един ден, когато станал от мястото на обикновен виолончелист и застанал на диригентския пулт за първи път първото, което направил, било да затвори партитурата лежаща пред него.

Операта „Аида“, която представяли тази вечер, била напълно съхранена в паметта му, въпреки, че той до тогава не се е качвал на диригентския пулт.

Той си спомнял не само нотите, но и всички знаци, които е поставил Верди за изразително звучение на музиката.

Ето това се казва памет!

Когато Атила, предводителят на хуните, жестоко се разправил със всички градове на Европа и дошъл до Реймс град в Франция, насреща му излязъл един епископ и му казал:

– Кой си ти, който победи толкова царе и завладя толкова много земи и градове.

Атила казал:

– Аз съм цар на хуните, бич Божий.

Тогава епископа казал:

– Кой може да спре бича на Бога? Приветствам те и тъй като си бич Божий, направи така, като Бог ти е заповядал!

Тези думи силно докоснали хунът и той пощадил града. Кротките думи на епископа спасили града и жителите му..

Кротостта е истинско смирение, в което няма гордост. Това е сила, която не само побеждава врага, но и нравствено го възражда, изменя го и злото превръща в добро.

Както водата гаси разпаленият огън, така кротките думи усмиряват гнева.

Двама мъже седящи в автобуса, тихичко си разговарят.

– Знаеш ли колко много прочетох за вредата от пиенето и пушенето? – казал единият.

Другият го погледнал и с насмешка попитал:

– И какво остави пиенето или пушенето?

Попитаният махнал с ръка и добавил тихо:

– Четенето….