През 1699 г. в на кораба „Крепост“ била група от руски посланици оглавявана от секретарят Емелан Украинцев. Неговата мисия се заключавала в подписване на мирен договор.
Корабът „Крепост“ бил командван от капитан Памбург, португалец, бивш пират, за чиято глава английските власти давали солидна сума.
„Крепост“ влязъл внезапно в Истанбул, освободил се от турския ескорт и заявил за себе си чрез оръдеен поздрав, който предизвикал немалко объркване в Османската империя.
Но групата от посланици не се ограничила само с този „дипломатически гаф“. Капитан Памбург сметнал за необходимо да посети английското посолство, където отказали да го приемат. Това предизвикало серия от „неподходящи изрази“ по адрес на посланика и Негово Величество краля на Великобритания.
Последният не останал длъжник и на дипломатическия прием, организиран от турците, съгласно отчета на Украинцев,“избълвал хули“ за височайшата особа на руския цар. В отговор на това съветникът му отвърнал с още „по-неприлични думи“ и псувни.
Така можем да заключим, че в този случай псувните и нецензурния език са начин за разговаряне в дипломацията.
В заключение трябва да отбележим, че мисията на Украинцев се е увенчала с успех. Мирът с Турция бил подписан.

Те живееха сред зеленина, красота и чистота. Планините над тях опирах уморените си чела в гъсти облаци, а птичата песен не секваше от сутрин до мрак. Бяха бедни хора и не можеха да си позволят много, но бяха щастливи.  Доволни от малкото, рядко се оплакваха.
Радваха се на черния хляб и ябълковия сладкиш. През лятото децата ходеха боси и изобщо не им идваше наум за обувки. За тях се сещаха чак през есента, когато започваха да се стягат за училище.
Един ден пощальонът пусна в една от пощенските кутии някакъв рекламен каталог. И това отрови целия им живот.
От този ден нататък никой не беше доволен и щастлив. Този каталог разстрои взаимоотношенията в семейството, в което бе попаднало и не само това….. Като „болест“ изпълзя и си проправи път към другите домове.
До този ден всичко беше тихо и спокойно, но навсякъде започнаха да разглеждат този каталог. Отначало само от любопитство, но после и с копнеж. Скоро хората забравиха за красотата на планината и всичко, което ги заобикаляше.
Вместо да излязат навън на чист въздух, те оставаха в домовете си, с погледи приковани в каталога, чувствайки се нещастни, че не могат да притежават всичко това.
Един ден мъж на средна възраст, с коса започнала да посребрява, се оплака:
– Жена ми постоянно прави намеци и ние да си вземем нещо ново, та да се почувстваме и ние като хората.
Друг изпъшка до него:
– Децата постоянно мрънкат за това и онова….
Нищо не бе както преди. Мирът и разбирателството бяха напуснали този благословен край.

Такъв паметник има в Рига.
27 неродени каменни бебета лежат на бетонния мост в центъра на града. Тези малки момиченца и момченца никога няма да видят слънцето, защото не са им дали възможност за това.
Те са се превърнали в скъпи козметични средства, но не са им дали право на живот.
До всяко дете има каменна плоча върху, която на три езика, кратко и ясно е обяснено, защо това малко човече не може да живее, защо неговото сърчице е престанало да бие.
Абортът е отнел всяка възможност на това неродено дете да твори и създава.
Докога? Те също имат право на живот!

Един баща купил на сина си красиво бяло сърце. Момчето го поставило на видно място. Не могло детето, да му се нагледа. Веднъж баща му казал:
– Всеки път, когато направиш нещо лошо, аз ще забивам по един пирон в това сърце, а когато постъпката ти е добра ще изваждам по един.
След известно време цялото сърце било набито с пирони, вече нямало място къде да се забият нови.
Момчето се засрамило и решило да се поправи. Скоро в сърцето не останал нито един пирон. Бащата с радост обърнал внимание на това, но момчето тъжно казало:
– Да, но следите от пироните стоят.
Наистина, сърцето било нацяло обезобразено, но бащата утешил сина си, като му обещал да му купи ново.
Така се случва и с нашето духовно сърце. То е разрушено от греха и не може да се определи на вид какво точно представлява, за това трябва да се замени с ново.
Така, както земята, вследствие на проклятието, ражда тръни и бодили, които повреждат естествено растящите върху нея, така и сърце отровено от греха, не престава да възпроизвежда, различни на неговото естество, неправилни помисли и усещания. Старото сърце на човека е лекомислено и винаги греши.
Бог дава чисто и ново сърце на човека, и тогава той се чувства щастлив. В това сърце няма и следа от предишните грехове. То оживява връзката на човека с Бога, умира за света и за всичко, което е чуждо и неугодно на Господа.
В тази смърт има живот, а в гибелта й спасение!

Видеокамерите за разпознаване на номерата на колите ще остане в миналото.  Скоро полицията ще може да следи превозните средства на по-високо ниво. Нещо повече, те дори ще могат да отменят регистрационни номера, като въведат на тях произволен текст. Например, “EXPIRED” – „Срока за регистрацията е изтекъл“, “STOLEN”  – „Открадната“ или “UNINSURED” – „Не застрахована“.
В Калифорния парламентът прие закон, според който ще се създаде регистър на електронни регистрационни номера .
Електронните знаци представляват обикновени дисплеи с безжично управление, които получават команди от централния сървър. Естествено, дисплея е държавна собственост, така че шофьорът не може произволно да изпише на него някакво съобщение, това могат да направят само официалните власти.
В съответствие със закона, първия експеримент за въвеждане на електронни знаци трябва да бъдат завършени до 1-ви януари 2017 г. и в него могат да участват не повече от 0.5 % от регистрираните превозни средства.
Аналогичен закон се разглежда вече в Южна Каролина и Ню Джърси. Приемането на законопроекта подкрепя производителя на регистрационни номера.