Край пътя седели двама човека и разговаряли. От там минал един пияница и промърморил:
– Навярно се уговарят да отидат в кръчмата да изпият нещо по-силно…..
И той забравяйки за делата си се насочи към механата.
Край събеседниците преминал гуляйджия и рекъл:
– Тези хора не се стесняват да се уговарят посред бял ден да отидат в публичен дом. А с какво аз съм по-лош?
Изменяйки посоката на пътя си, той се насочил към квартала на червените фенери.
От тук минал и един добър човек, който казал:
– Ето хора, които са намерили време да поговорят за прочетена книга, за доброто и злото, а аз вече трети ден не мога да избера час да навестя болния си съсед.
Той отложи делата си и се забърза към съседа си.
За какво са си говорили тези двамата край пътя, не е ясно и едва ли ще узнаем, но своя свят ние създаваме чрез своите мисли и от това как разсъждаваме. В резултат на това, виждаме това, което искаме да видим. А с течение на времето, намираме това, което търсим…..

Тя беше дребна женица и преподаваше на децата в една църква. Те бяха буйни и палави. Сред тях имаше едно момиченце с две плитки, което постоянно ги премяташе ту отпред, ту отзад. То живееше в сложна обстановка, която го бе превърнала в срамежливо и свито дете. Слушаше винаги внимателно, но си оставаше безмълвно.
Днес учителката и разказа за небето, където няма да има сълзи и смърт. Момиченцето попиваше всяка нейна дума. Накрая вдигна ръка и без да дочака разрешение да говори, бързо каза:
– Госпожо, а там има ли място за такива като мен?
Гореща сълза издайнически се изплъзна от окото на учителката и опари бузата й. Този спонтанен вопъл на детето докосна нежните струни на сърцето й. Това беше вик за помощ…..
Сърдечна усмивка се разля по Божието лице и Той изпрати мъничко благодат, която се отрони през пукнатината на небосвода и напои едно страдащо, самотно, малко сърчице……

Фьодор Шаляпин извикал слугата си, за уточни някои негови действия.
– Какво ще заповядате, господарю? – притичал слугата.
– Иване, – казва Шаляпин, – аз те изпратих един път при балерината с кутия шоколадови бонбони, така ли е?
– Да, господарю, – навел глава слугата, очаквайки задаващата се буря.
– И сега се оказва, че си го направил три пъти и то все от мое име! Какво означава това?
– Господарю, кутия шоколадови бонбони струва една рубла, а тя ми дава всеки път за чай три рубли….. Така че реших да спечелят малко пари!
Възможно е това да е бил един от първите руски бизнесмени.

Навярно си спомняте, че в средата на февруари тази година в Челябинск падна метеорит. Сега той лежи на дъното на езерото Чебаркул.
Около 50 човека от Челябинск решили да организират „Църква на челябинският метеорит“.
Основателят на групата, почитаща метеорита твърди, че метеорита е станал причина за войната във Сирия.
– На този ден човечеството получи информационен пакет, ние го наричаме условно – скрижали. Те съдържат информация за структурата на вселената, както и набор от морални и правни норми , които ще помогнат на хората да живеят в тази нова фаза на духовно познание, – казва ръководителят на новообразуваната църква Андрей Бревичко.
Според думите му съдържащата се в „пакета“ информация е разшифрована от жреците-екстрасенси, а останалите знания могат да се получат, като се вземат части от метеорита в ръцете.
Бревичко предупреждава, че контакта с метеорита на странични лица може да наруши съдържащата се в него информация. Той вече е извършил специална церемония, с която да защити метеорита от влиянието на обикновените хора.
Ето още един пример, че в човека е заложено да се покланя пред своя Създател и когато той не осъзнава на кого да се покланя, си измисля различни идоли под формата на предмети, различни животни, дори хора.

Намерението на владетеля на съседното кралство да посети един  манастир предизвикало смут сред монасите. Само игумена, както обикновено, се държал спокойно.
Когато влязъл в стаята на игумена, кралят се поклонил и казал:
– Знам, че ти си запознат с тайните на живота, дойдох, за да ми ги разкриеш.
– Защо ти е необходимо това? – попитал игумена.
– Бих искал да разбера тайните на живота, за да мога да контролирам моя живот, живота на своите подчинени и да помогна на страната си да процъфти.
– Добре, – казал игумена, – но трябва да те предупредя, че когато навлезеш в дълбочината на проблема, ще осъзнаеш, че хармония се достига не с управление, а с отстъпки.