През 1793 г. във Франция обвинен в държавна измяна бил арестуван Томас Пейн. Той е английско-американски политически деец, автор, политически теоретик и революционер. Публикува два много влиятелни памфлета в навечерието на Американската революция, които служат за вдъхновение на патриотите по време на обявяването на независимостта.
Наричан е „Майстор на корсети по занаят, журналист по професия, с уклон на пропагандист“.
Освободен е година по-късно.
След публикуване на книгата си “ Векът на разума“, която е написал в затвора, Пейн е наречен Антихрист. В нея той подкрепя деизма, разума и свободомислието. Също така, изказва аргументи срещу организираната религия и християнската доктрина в частност.
През 1809 г., той умира в бедност в Ню Йорк. На погребението му присъствали само шест човека, тъй като той е бил подложен на остракизъм, заради осмиване на християнската религия.

В света се появяват все нови спортове, както любителски, така и професионални. Паралелно с тях се раждат други спортни състезания, които незаслужено остават на сянка, независимо, че имат огромен брой фенове.
Днес ще ви разкажа за необичайния спорт Сепактакрау.
Гледайки тази снимка, вие вероятно си мислите, че тази популярна в Югоизточна Азия игра е комбинация от карате и волейбол. И няма да сте далеч от истината.
Играчите хвърлят топка от изсушени палмови листа, а самата игра има много общо с подобна отборна игра на Запад.
Сепактакрау  е популярна в Азия в края на 80 – 90-те години. Такива игри са провеждани даже и в Северна Америка.
Както в американският футбол играчите си подават топката само с глава и крака. Играта се провежда на място с големината на игрище за багминтон.
Двата отбора имат по трима играчи. Те се стремят, колкото е възможно повече да задържат топката в играта.
Правилата за точкуване са същите, както във волейбола.

Ето ви една типична история от живота на математиците.
Когато умирал френският математик Чарлз Босю, около леглото му се събрали приятели и ученици.
Но Чарлз бил толкова слаб, че не можел да отговаря на въпросите им.
Някой от присъстващите отбелязал:
– Вижте, той вече и не диша!
Друг възразил:
– Почакайте! Босю колко е дванадесет на квадрат?
Чул се слаб шепот:
– Сто четиридесет и четири.

Китай премахна системата на превъзпитание чрез труд.  Направено е такова предложение на заседанието на Постоянния комитет на Националния народен конгрес. Освен това, депутатите смекчили принципа “ едно семейство – едно дете“ , като разрешили зачеването на второ, ако един от родителите е единствено дете.
Промените, според китайското ръководство, са част от усилията за укрепване правата на човека и подобряване на качеството на изпълнението им.
Системата на  трудовите лагери, известни като “ лаоцзяо“ са били въведени в Китай през 1957 година. В тях имало извършителите на леки престъпления, както и хората, по някаква причина неугодни на местните власти. Особеността на тези лагери е, че хората в тях са били изпратени без съд и присъда от местните полицейски органи.
Политиката “ едно семейство – едно дете“ е била въведен в Китай през 1970 г. , за да се намали процентът на нарастване на населението. Едно от последствията на тази политика е било намаляване броя на дееспособно граждани и бързото застаряване на населението. В същото време е било позволено да имат второ дете и преди, но само при условие, че и двамата родители са единствените деца в техните семейства.

Седи момченце във влака. Гледа през прозорец и нещо си тананика. После говори за краката си и досажда на майка си.
Тя е не много едра жена, зареяла неподвижен поглед нанякъде. Изглежда разстроена и притеснена.
– Ти ще престанеш ли най-после? – гневно казва тя на детето.
Момчето спира за малко. Но влакът върви, как може да не пее и да не говори?!
– Погледни се, глупак такъв, пак си се омазал.
„Глупакът“ се усмихва виновно. Очите му радостно заблестяват, но това не подейства успокояващо на жената.
След известно време пак:
– Нетърпим бърборко. Само шум вдигаш. Не можеш ли да застанеш мирно?
Все пак тя е негова майка. Детето повдига устни, готово всеки момент да заплаче.
Как мога да му помогна? Съчувствам му, поглеждам го в очите, а там съзирам ….. мъдрец.
Момчето наведе глава, изслуша оскърбленията, въздъхна дълбоко и застана мирно.
Колко са по-умни от нас?!