Първият известен часовник е слънчевият. Но той имал недостатък, за него е нужно да има слънце. Когато е облачно или е нощ, такъв часовник не може да се използва.
Ето защо, във Вавилон или Египет, учените не могат да определят точно, в XVI -ти век пр. н. е. е изобретен водният часовник.
Неговото устройство е изключително просто. Вода капе през дупка и по маркировката на стъклото може да се прецени колко е часа.
Платон на основата на водния часовник създал будилник. Течаща вода компресирала въздуха в долната част на съд, в който имало предпазител. При определено налягане предпазителя се отварял и сгъстеният въздух отивал във фигура на флейтист и той издавал рязък звук, който будел учениците на Платон.

Учени в областта на генетичните изследвания от хавайския институт създали 10 прасета, искрящи със зелена светлина на абсолютно тъмно място, без допълнителен източник на светлина. Кожата им излъчва флуоресцентно зелено сияние.
Според съобщенията в медиите, опитните животни не се различават от обикновените млади прасета. Ефектът на флуоресцентно светене, учените са получили чрез въвеждане в свинска кръв на ДНК от медузи в ембрионално развитие.
За методът на използване при тази необикновена селекция китайските учени не дават информация, но в близко бъдеще ще работят по осъществяване на даденото изследване, с цел да се открие нещо ново.
Това необичайно и оригинално изследване е насочено към определени резултати на взаимодействие на ДНК на полезно животно с големи индивиди.
Основната цел на учените е създаването на евтин и високо ефективен препарат за борба срещу всички съществуващи в света заболявания на кръвоносната система.

През 19 век сър Гербърт Окли единбурски професор по музика веднъж се оказал в едно село. Когато чул квиченето на едно прасе, той извикал:

– Сол диез!

Някой от компанията изтичал до пияното, за да провери верността на твърдението изказано от професора.

И наистина, оказало се, че звукът, който издало квичащото прасе бил сол диез.

Вързали го. Оставили го на открито върху земята. Бил пуснат разярен слон. Целта била слона да го смаже и осакати. Животното можело да го убие с един или два удара на хобота си.
Но когато слона му нанесъл мощен удар с хобота си, той причинил силна болка само на себе си. Животното отскочило назад с мощен рев.
Когато ездачът, седящ на гърба на слона,  се опитал да го накара отново да отиде и нанесе втори удар, слонът изпитвал такъв страх, че не смеел да погледне вързания.
Какво е това? Това е помощта за безпомощните от Бога. Който е безпомощен в света, Бог му помага, ако той Го помоли за това.

На снимката виждате кадър от филма на Ян Артю-Бертран „Земята отгоре“.
Всички пътища водят в Рим към дървото. Дървото е център на живота във всяка екосистема. Тази снимка, по най-добрия начин подчертава значението на растителността за всички живи същества.
Уважаеми жители на мегаполиса, когато минавате край уличните дървета, спомнете си този кадър и за пореден път се замислете за важността на зелените насаждения.
Без тях нашето пребиваване в „обществения рай без караници и притеснения“ би било значително по-малко комфортно, заради различни заболявания на дихателната и сърдечно-съдовата система и много по-късо, в големите градове с висока степен на химическо и шумово замърсяване, а продължителността на живота много по-малка.