Тя се заизкачва по стълбите с малки леки стъпки, като придържаше с пръсти роклята си.

– Браво! – каза й красива жена, която беше седнала сред цветята.

– Упражнявах се да вървя бавно, – отговори тихо тя.

– Какво си решила да правиш? – попита съпричастно жената.

– Искам един ден да вървя като теб, мамо, плавно и грациозно.

Лицето на жената се вкамени. Тя се приближи към момиченцето, наведе се над главата му и каза:

– Няма значение как ходиш, миличка.

– Така ли? – невярващо попита детето.

Тя бе дребно момиченце. Изпитваше болка не толкова от ширината на крака си и стегнатата обувката, нито от отражението в огледалото си, а от тъгата в очите на майка си, когато се споменеше за крака й. За това обикновено избягваха тази тема.

– Не, наистина ….. Благодарна съм, че можеш да ходиш изобщо, – и майка й се усмихна с обичайната си лъчезарност.

Детето не смееше да помръдне, опасявайки се, че чрез диханието си ще пропусне мига. Майката се наведе, целуна я  и разсипа косите й по лицето.

– Хубаво е, че някой може да се наслаждава в такъв горещ и задушен ден, – прокънтя смехът на жената.

Детето усети как майка му се отдалечава плавно, ефирна като слънчев лъч.

54 годишният Марио през целият си живот е работел в зоопарка в Ротердам, грижейки се за жирафите. Неотдавна му открили тежка форма на рак. Той помолил администрацията на зоопарка да му позволи да поживее известно време със своите питомци.
Дирекцията разрешила и Марио се заселил близо до жирафите. По думите на другите работещи в парка, животните познавали мъжа и разбирали, колко му е трудно да идва при тях.
На снимка е запечатан много трогателен момент, когато жираф се накланя към Марио, докосвайки лицето ми с устни.
Практически Марио не може да ходи. Представители на специалните доброволчески групи помогнали да се осъществи последното желание на холандеца. Освен прощаването с животните, мъжът поискал да устрои малко парти, където за последен път да по общува с колегите си от зоопарка в неформална обстановка.

Творчески подходили към въпроса за популяризиране на четенето ръководителите на бразилската наказателна система.
Те решили, че няма по-добър начин за поправяне на престъпника от този, да го запознаеш с хубава книга.
Предложили на всички желаещи затворници да намалят присъдите си с 48 дни за година, ако обещаят да четат по една книга на месец. Били им предложени най-добрите художествени произведения, книги посветени на философията, науката и историята. Между тях не намерили място книги за бунтовници, детективи, любовни романи и друга неподходяща литература.
Като доказателство, че е прочел книгата затворникът трябвало да напише подробно есе върху съдържанието й, като спазва правилата в португалския език.
Бразилските тъмничари наистина искат да помогнат на поверените им хора в затвора. Те искат хората, които излизат на свобода да са променени, истински членове на обществото, а не да му бъдат в тежест.

В северната част на Норвегия е намерена най-дългата пещера в света. Нейната дължина е 3,7 километра.
Пещерата е открита в околностите на Сторфьорд, голям фиорд разделящ остров Шпицберген, Баренцово море и архипелага Еджа, Тя не е посещавана от човек до сега.
Учените са планирали да направят в нея изследвания и окончателни измервания, след като снега се разтопи.
Тази пещера е хоризонтална, не много дълбока, възникнала в резултат от ерозия, срутване на скали или карстови процеси.
По предварителни данни, намерената пещера е на шесто място по дълбочина в Норвегия, много е стара и е най-дългата в света.

Самката на тропическа риба, обитаваща Тихия и Индийски океан, живееща в английския аквариум Грейт Ярмът, започнал да ухажва играчка, която са пуснали при нея в аквариума.
Според специалистите, пластмасовото зелено чудовище напомня на рибата представители от нейния вид и за това рибата решила да „започне роман“ с играчката.
Първоначално е било планирано, играчката за малко да остане в аквариум. Целта й била да накара малките посетелите да обърнат внимание на обитателите на аквариума. Но сега, когато една от рибите е проявила внимание към пластмасовото чудовище, персонала на аквариума е решил да остави играчката за по-дълго.
Историята на любовта между рибата и пластмасовия натрапник не е уникална. Има и много други случаи, в когато животни са проявявали чувства към неодушевени предмети. Например гъска се „влюбила“ във въртолет и трактор.