Зави надолу и когато се приближи, тя видя тъмна сянка в градината. „Не“помисли си тя.

Но бе той. Беше застанал на колене с кофа вода и парцал в ръката. Когато се приближи видя, че мие розовия храст, а не плочките, както си беше помислила първоначално.

Беше се навел над него и лъскаше педантично листата, като някой побъркан градинар.

Тя очакваше всеки миг той да спре, но не го направи. Така че най-накрая тя отвори задната врата и влезе.

– Ваньо, – каза тя, – какво правиш?

Той спокойно вдигна поглед. Изобщо не се изненада, ч я вижда.

– Акари. Пролетта беше влажна. Пръсках ги два пъти, но за да се махнат яйцата, най-добре е да се измият на ръка, – обясни той и пусна парцала в кофата.

Никога не бе мислила, че Иван е хубав. Предполагаше, че официалното му държане го спасяваше от посредствеността му. Когато не беше вдървен и скован, в него имаше плавност и лекота, която напомняше на хищна котка.

– Това е кралицата на виолетките, – каза той и посочи розовия храст. – Прекрасен стар вид. За първи път е култивиран през 1860 г. А това е „мадам Исак Перие“. Цветовете ѝ миришат на малини.

По лицето му нямаше и следа от вълнение, нито някакъв опит да го прикрие.

Снощи прекалихте с пиенето, а тази сутрин ви боли главата. Най-добре е да имате мярка за нещата, но ако все пак отново се издъните ето ви една спасителна „сламка“.

Това не е шеговита рецепта, а нещо, което са използвали в Нова Англия за изтрезняване при належащи случаи.

Коктейлът против махмурлук съдържа сурово яйце, малко бренди или уиски, домашен сок, устършърски сос, сол и черен пипер.

Внимание, жълтъкът трябва да се запази цял, а преди изсипването на съставките, чашата се облива със зехтин.

„Покажи ми“ е един от прякорите на Мисури в САЩ. Той е свързан със следното предание.

По време на миньорската стачка в Колорадо, собствениците на мини вкарали работна ръка от Мисури.

Наетите миньори не познавали техниките на съседния щат и началниците на смените често казвали:

– Този човек е от Мисури, трябва да му покажеш.

Така един щат в Америка получил своето прозвище.

Богът на парите, ревниво и зло наднича в сънищата и мислите ни,чрез рекламата. Той ни напътства  какво да облечем, обуем и ядем, пътищата ни начертава именно чрез нея.

Рекламата е сила, с която един разкривен свят прониква в съзнанието ни и открадва индивидуалността. Думата „любов“е опорочена  и е заместена със „сексапил“.

В този изкривен свят думите на апостол Павел биха звучали так: „А сега от тия трите остават вярата, надеждата и секса, но по-големи от тях са парите“.

Това преиначаване на Писанията ставя пред очите ни и ние  се примиряваме с това. До кога парите, служещи за разменно средство, ще владеят мислите и желанията ни и ще ни отделят от стойностните неща?.

Лимож е район, който се намира в Централна Франция. Според драматургът Жан Жирду от него „произхождат повече папи и по-малко любовници, отколкото от кое да е друго място на земята“.

Градът се намира между Поатие и Перижо и е древен център на френската цивилизация, родно място на художника Огюст Реноар и на Етиен дьо Силует, на когото са кръстени рисунките в контури.

„Лимузен“ се наричат местните жители на старата френска провинция Лимужо, а първият луксозен автомобил се нарича лимузина, защото напомня за уюта и топлината на наметката, която носят овчарите в този край.

Някогашните жители на Лимож са си останали майстори на рисунките върху емайл занаят, който е претърпял временен упадък към средата на 19 век.