Едно лято чужденци туристи почивали на Алпите. Скоро влезнали в едно село, където местния ресторант ги посрещнал с надпис „Прясна риба“
Седнали на масата и си поръчали пъстърва. Келнерът взел заявката и поел към кухнята.
След минута излезнал готвача, свалил дрехите и шапката, с които приготвял храната, извадил от близкия шкаф въдица и бодро се упътил към близката река.
Туристите останали зашеметени. Те наистина щели да ядат прясна риба, хваната точно пред очите им.
Внимателно попитали келнера:
– За колко време ще стане готова поръчката ни? Какво ще се случи, ако човекът, който току що излезе с въдицата към реката не може да хване дълго време никаква риба или хване не пастърва, а някакъв друг вид?
Келнерът бил озадачен от тези въпроси. Като на ненормални хора той точно и ясно обяснил:
– Сега този готвач има обедна почивка и какво ще прави през нея си е негова работа. Вашата поръчка вече се приготвя от друг готвач. А рибата всяка сутрин превозваме от собствено рибно стопанство на километър високо в планината.
Веднага след това келнерът хукнал към кухнята, за да зарадва колегите си с нова история за туристи идиоти.

Съпругата на един чиновник минавала край позорните стълбове поставени пред Кремъл след последния бунт. Съжалила се на престъпниците и казала:
– Кой от хората знае, дали се виновни или невинни?
Тези думи веднага се предли на болярите. Съжалението на една жена към осъдените им изглеждало много опасно.
Веднага я извикали с мъжа ѝ на разпит. Когато разбрали, че това състрадание към нещастните хора е присъщо на жените и че в него няма зла умисъл, отменили смъртното наказание, но изпратили двойката на заточение.
Така се наказва простата и непреднамерена свобода на словото там, където държат всички в подчинение чрез страх.

В Китай са открили момче, който е само на две години, но е страстен алкохолик.
Чен Чег е опитал вино на 10 месеца, а своята първа бутилка той изпил, когато бил на 1 година.
Сега хлапето живее в източната китайска провинция Анхуей и постоянно изисква алкохол, докато родителите му се опитват да му дават вода и безалкохолни напитки.
Това предизвикало недоволство сред местните представители на медиите и лекарите, които призовавали родителите му да вземат незабавни мерки за предотвратяване даването на алкохол, което води до животозастрашаващо увреждане на органите на детето. Ако не се промени ситуацията, социалните служби, ще вземат детето в рехабилитационен център, където ще му дават отвара от корени на женшен.
Може да изглежда невероятно, но родителите на детето се шегуват с факта, че синът им е станал алкохолик. Всичко започнало с това, че бащата дал малко вино на детето, надявайки се да спре да плаче. Според очевидци, двегодишното момче може да изпие цяла бутилка бира без никакви забележими ефекти.
– Сега цялото ни семейство няма никакво съмнение, че когато детето порасне, той ще бъде в състояние да пие много, – казала леля му Цай Дън.
Всеки път, когато родителите вземат бутилката алкохол от ръцете на Чен, той иска да му налеят още. Бащата и майката на момчето, се опасяват от правните последици на съмнителното възпитание, което провеждат, дори се опитват да накарт сина си да замени алкохола с мляко, сок или други напитки, но всеки такъв опит се проваля.
Пристрастеното момче предизвиква сериозни опасения у медиците, тъй като тялото и органите на детето, в тази възраст, се развиват зле. Даже малко количество алкохол може да нанесе непоправима вреда в здравето на дете.

Учителката разказвала на учениците си, че човек има някаква цел в живота и трябва да изпълни своето предназначение. След края на урока ги попитала:
– Какво бихте искали хората да казват за вас, когато умрете?
Иво с тих глас прошепна:
– Бих искал да стана прочут лекар. Да спася живота на много хора и да излекувам много деца.
– Браво, Иво, а ти, Мими?
– Много бих искала да кажат за мен, че съм била добра майка и баба, че това, което съм правела е доставяло радост на всички.
– Радвам се за теб, Мими. А ти, – обърнала се учителката към Георги, – какво би искал да кажат на твоето погребение?
– Вижте! Той вече не подскача и не шава. Укротил се е най-накрая….

В една банка работел програмист. Всичко било много добре, но в един прекрасен ден той изчезнал. Минали ден, два, но него го нямало на работа….
Директорът на банката решил да го открие.
Тръгнал към дома на програмиста.
След като звънал, никой не отворил вратата, но от вътре се чувало плясък на вода. Разбил вратата и влязал.
Намерил програмистът да лежи във ваната, целия син, на главата му почти нямало коса, а в ръката му флакон с шампоан.
Директорът взел флакона, а на него Инструкция:
Намокрете главата си. Сложете малко количество от шампуна в ръка си и го разтрийте в косата си. Оплакнете с вода. Повторете……