Свещеник от църква малък град се славел със своето благочестие и порядъчен живот. Той старателно изпълнявал задълженията си. Живеел тихо и спокойно. Редовно извършвал богослужения два пъти седмично и по два часа през седмицата се отбивал в местното благотворително общество.
Един ден той изчезнал. Нямало го и в дома му. Разтревожени хората го търсели навсякъде, но резултат нямало.
Минал месец. Една вечер го видели да седи в клуба на местното благотворително общество и спокойно да пие кафе.
– Отче, къде бяхте през всичкото това време? – попитали го изумени енориаршите му.
– В затвора? – спокойно казал той.
– Как може да се случи такова нещо с вас? – недоумявли всички.
– Много просто, – отговорил свещеникът. – Преди един месец тръгнах да отида при архиепископа, а когато се връщах, докато чаках влака реших да разгледам витрините на магазинчетат наоколо и се увлякох. Но имах много време и умирах от скука. И тогава ми хрумна една идея. Всичкото това време можеше да премине в молитва за погиващите и нещастните. И това време го бях пропилял, а колко много хора погиват …. В това време на перона полицай водеше млада жена. Тя ме посочи с пръст и възкликна: „За всичко той е виновен!“ Сърцето ми се изпълни с мъка и разкаяние. Аз се съгласих с нея и признах, че тя е права.

Един човек пътуваше до планинско езеро. По пътя нагоре започва да вали сняг. Той излиза, за да сложи вериги на гумите си. Докато той прави това, друг автомобил се ударя в колата му и тя с трясък се разбива в скалите.
С ужас продължава към планината. Сега сред вятъра и снежната буря започва да чувства, че се разболява, стигайки до мястото, където трябва да има навес, го очаква изненада, него го няма
Той крещи в отчаяние:
– Защо все на мен, се случва така, Господи?
В това време се отварят небесата и се чува глас:
– Защото някои хора ме признават само на думи, но са ме изключили от живота си.
Външната показност, не винаги съответства на вътрешното състояние на човека. Но Бог заради любовта си, ни прощава прегрешенията и ги изтрива.
Ако вие сте приели Исус Христос за свой Спасител, Той няма никакво осъждение към вас, които сте в Христа.
Тогава защо се случват лоши неща на „добри“ хора? Трябва ли да обвиняваме Бог, когато имаме проблем?
Каквото и да се случи в живота ни, то е свързано с нашата промяна, изграждане и израстване в Господа.

Мнозина смятат, че почивката на палатка е свързана с неизбежни лишения, пълно отсъствие на комфорт и е по скоро е свързано с работа, отколкото с почивка. Въпреки това, съвременните архитекти ни уверяват от обратното.
Наскоро, в близост до Сеул, Корея, е бил откри лагер Glamping for Glampers, където комфортно настаняване е съчетано с ниско натоварване на околната среда. Архитектурно компонент на този лагер са били вдъхновени от самата природа, със своите чудновати форми и линии.
Лагер е проектирана от архитектурно дружество Archiworkshop. Създателите на този проект се опитват да направи традиционно спартанския отдиха на открито, възможно най-комфортен. Къмпингът стои на брега на реката, в сърцето на гората и перфектно се вписва в околната среда.
Всяка една от тези палатки е с необичайна форма, в действителност тя е отделна къща, която разполага с всичко необходимо за комфортен живот – спалня, баня с душ и дори малка кухня, въпреки че в лагер има и самостоятелна трапезария.
Интересен е материалът, от който са направени палаткитате. Това е специална мембрана, през което светлината се пропуска в затоплената къща. Въпреки това, ултравиолетова радиация и вода, тя не пропуска. Този материал e огнеустойчив, а в двуслойната модификация запазва топлина през по-студеното време, а през лятото е хладно в палатката.
Специалистите на фирмата са работили не само върху външния вид на палатки, но също така и върху дизайна на мебелите инсталиран вътре. Идвайки тук, туристите се чувстват уютно и топло. Те няма да бъдат притеснени от недостиг на място, дъжд или мъгла. В действителност, този малък комплекс от палатки е мобилен, защото лесно може да се събере и да се инсталира на друго място.

Живял някога богат колекционер на древни статуи. При него те били в изобилие. Стояли по пътеките му в красивия му парк.
Веднъж при него бил изпратен студент с препоръка от тамошното историческо дружество, да се запознае с удивителната колекция.
Икономът на колекционера трябвало да съобщи на господаря си за пристигането на госта. След това го повел през парка към дома.
Обхванат от любопитство, студентът се спирал пред всяка статуя и възторжено възкликвал.
Най-накрая икономът не издържал и казал:
– Господине, вие при кого дойдохте, при статуите ли или при господаря?
„Защото всичко що е в света, – похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, – не е от Отца, но е от света;“

Военните и инженерните гении също са имали съмнителни военни изобретения. Едно от най-достойните за споменаване в този контекст е „адската машина“ през Първата световна война, наричана „Цар Танк“.
Огромният колесен боен механизъм е проектиран със скорост 17 км/ч. Той би произвел огромен психологически и демолизиращ ефект върху противника. Но неговите полезни качества приключват до тук. Лошото било, че и най-слабия залп от шрапнел изкарвал машината от строя.
Въпреки, че при тестовете танкът чупел бреза кто клечка кибрит, той нямал голяма проходимост. Задния управляем валяк, ако двигателят няма голяма мощност, веднага потъвал в почвата.
Изпитанията са показали, че тази машина е непригодна. Цялата тази огромна конструкция ръждясвала в гората, докато била демонтирана за скрап, при новата руска власт през 1923 г.