Портативната маса, изработена от картон, може лесно да се превърне в компактен куфар и да отидете с него където пожелаете.
Новозеландските дизайнери са измислили картонената маса и са я нарекли „Рефолт“ или „Нагъната“.
Създателителите са я описали като: „удобна, сгъваема, лесно преносима, достъпна и 100% годна за вторична преработка.
Масата може да издържи теглото на възрастен човек, независимо, че тежи само 6,5 килограма.
Конструкцията ѝ позволява да се работи както в седнало така и в изправено положение. Освен това „Рефолт“ може да се сгъне като портфейла и да се транспортира навсякъде.

Едно време, когато бъдещият съпруг още не е имал собствена кола, апартамент и планове за сватбено пътешествие, той носел букет цветя на бъдещата си половинка.
Веднъж, когато девойката забелязала, че цветята, който поднесал нейният приятел, не били много свежи му казала:
– Знаеш ли съществува такова поверие, че колкото по-дълго се запазят цветята в подареният букет на момичето, толкова по-силна щяла да бъде връзката между двамата влюбени.
Бедният младеж идвал всяка вечер, помирисвал и преглеждал букета, който донесъл. Странно, но този букет геройски издържал три седмици. От тогава, младият мъж често носел букет със свежи цветя на избраницата си и всички те запазвали свежеста си за по-дълго време.
Ожени ли се. Тя забременяла и той ѝ разкрил ужасна тайна. Казал ѝ, че мислил, щом цветовете в букета оставали дълго време свежи, това е знак от съдбата.
Той искал нищо да не попречи на тяхното щастие, нито възраст, нито деца, нито разни интереси, нито неизградените им още характери. Желаел от все сърце всичко при тях да се нареди добре.
Тогава и тя му признала, че всеки ден сменяла увехналите цветя със свежи, които купувала от близкия цветарски магазин.
Е, каквото вярвате, това и става в живота ви.

Разхождах се. Слънцето ласкаво светеше. Усещаше се лек ветрец, а на небето нито един облак. Настроението ми бе отлично. Бавно си вървях и мечтаех.
Внезапен детски рев прекъсна идилията.
На купчина пясък, отчаяно плачеше малко момченце.
При него притичаха две момиченца.
– Момченце, защо плачеш? – попита едната.
– Загубих си топката, – плачейки обясни детето.
Докато първото момиче изяснява при какви обстоятелства и как е загубил малкия топката си, втората успя да я намери.
Момичетата дадоха топката на момченцето и започнали да го успокояват:
– Не плачи, иди си в къщи и мама ще ти даде нещо вкусно.
– Нямам майка! – продължава да подсмърча малкият юнак.
– Е, тогава татко, може да ти даде нещо!
– Нямам баща!
Стана ми тъжно. Толкова е малък, а няма нито майка, нито баща. Животът понякога е доста жесток.
Моите размишления бяха прекъснати от силния вопъл на детето:
– Аз въобще си нямам никой. Всички те отидоха до магазина…..

Американски учени са установили, че арктическите термокарстови езера, зоните на вечния мраз, образувани в резултат на размразяването на леда, регулират климата чрез абсорбиране на парниковите газове.
До сега се смяташе, че тези езера допринасят само за глобалното затопляне. Вярно е, че те водят до увеличаване на температурат на емисиите на метан в момента, когаато става тяхното формиране. Но през по-голямата част от времето те стават „охладители“ на климата и поглъщат много повече въглерод, отколкото произвеждат.
Според учените, няколко хиляди години термокарстовите езера са усвоили 1.6 пъти повече въглерод, отколкото са излъчили при тяхното формиране. Преди пет хиляди години Арктика е преминала на преходен режим от отделяне на въглевод до режима на поглъщането му.
Учените предполагат, че високият темп на натрупване на въглерод в езерата са били стимулирани от няколко фактора, термокарстовата ерозия и земните свлачища.
В момента арктическите езера поглъща въглеродните съединения, като по този начин намаляват отрицателното въздействие на емисиите на въглероден диоксид в атмосферата, които водят до парниковия ефект.

Нима това е поредното „трябва“? В известен смисъл, да. Но когато кажем: „Дълг“ това е къде по-приятно. Майката е задължена да се грижи за себе си, за физическата и емоционалната си почивка. Тя трябва да намери своите източници на мир и радост.
Когато майката е щастлива, тя може да направи щастливи своите деца. Отпочиналата и удовлетворената жена може да дари с топлина и радост на съпруга си.
Само ако жената се научи да приема, тя може, от сърцето си, по-дълго  да отдава, да споделя и изпълва близките си с добри емоции.
Колко често майките, които се грижат за себе си, се възприемат като егоистки? Щом си родила бъди готова да даеш всичко от себе си, без остатък. Да, майката наистина дава, това е заложено в нея.
Изворът, реката, морето, … също отдават, но за сметка на какво? Те непрекъснато се пълнят. Така и майката трябва да бъде изпълнена, за да бъде източник на благосъстояние, грижи и щастие в дългосрочен план, а не само за един месец или една седмица след раждането на детето.
Щастливат майка е основата на щастието в семейството. Обърканата, уморена и неудовлетворена майка – това е не само нейн проблем. Атмосферата в дома се гради от стопанката. Тогава можем ли да кажем, че ако една жена се грижи за себе си е егоистка?
Познаването на източниците на изпълване с радост и щастие, а също и каналите, които опустошават, угнетяват и нараняват, и използването на тези знания, съвсем не е егоизъм. Това по-скоро е отговорност на майката, на жената пред нея самата и пред семейството ѝ.