Позволих им да го подържат, когато разбраха, че положението му беше безнадежно. Сестрата го пови и го подаде внимателно на майката. Тя усещаше топлината му и знаеше, че още е живо. Повдигна го. Целуна го по челото, а след това и по бузките.

– Не е възможно да е истина, – изстена бащата и очите му се напълниха със сълзи.

Той продължаваше да гледа бебето напълно шокиран. Протегна ръце и взе детето от майката. Върху малкото личице на бебето капна сълза, след това още една.

–  Извинявай сине, –  каза бащата и нежно обърса покапалите сълзи. – Съжалявам, че не те опазихме. Няма да те водя на разходка. Няма да присъствам на изявите ти във училище и ……толкова много исках да сме заедно…….

Жената силно се притисна към мъжа си, който все още държеше детето в ръце си. Времето минаваше, но те бяха изгубили престава за него. Очите им не се откъсваха от бебето. Единственото им желание беше да споделят остатъка от живота му.

То ги напусна с тиха въздишка и глава обърната към майка си, която отново го бе поела. Моментът беше ужасен. Малкото личице беше напълно безжизнено. Мъката ги сграбчи и те осъзнаха, че тяхното бебе си беше отишло.

Жената роптаеше и крещеше с приглушен от болката глас:

– Това е толкова жестико и несправедливо! То на никого лошо не е направило, а си отиде….защо то….. Боже, да беше взел мен по-добре, – ридания разтърсиха слабичкото ѝ тяло.

Хората от персонала бяха много внимателни, но какво можеха да направят в такъв момент….Една от сетрите прегърна жената. Посегнаха да вземат мъртвото телце от нея, но тя се хвърли като тигрица:

– Не, не го пипайте! Искам да остана с него.

Мъжът поиска да каже нещо на жена си, но видя обезумелите ѝ очи и тихо тръгна към вратата.

Едва след два часа, когата жената вече беше утихнала, успяха да вземат мъртвото бебе и да го отнесат.

Слънцето се бе скрило този ден и черни облаци забулиха небето. Необичайно за летен ден, духна студен вятър и листата застенаха по дърветата…..

Днес обществото ни като цяло има три основни проблема: влиянието на информацията, желанието за удоволствия и постигане на комфорт. Това са характерни черти на консуматорската същност на човека.
Когато става въпрос за комфорт, това не означава добре оборудвано работно място с добра техника, за да се извършват професионалните задължения, не и за самите предмети, а за перспективите.
Често можеш да чуеш фрази около себе си като:
„Не се напрягай много! Погледни по-леко на нещата! Това нужно ли ти е повече от всичко? Почивай си!
За да достигнеш до такова отпускане изразходваш много усили, с цел да изкараш много пари. А когато парите се появят, за какво се харчат? За достигане на главната цел на човека, но ако тази цел е неговия комфорт, той ще изразходва парите си точно за това. И след като човек придобие определен комфорт става ли по-щастлив? Не! Празнината в него не може да се запълни с получаването на следващата материална придобивка. Тя се запълва с нещо много по ценно.
Чуйте думите на Христос: „който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мен“.
А какъв е този кръст? Това не е ли инструмент, който усложнява човешкия живот, уред за мъчения? Ни най-малко.
Господ сам беше закован на него, за да ни освободи и откъсне от грешния ни живот, и да ни възвиси до себе си горе на небето.
Отхвърлете всяка пропаганда, която ви призовава, да се отпуснете и наслаждавате на земния живот. Ако послушате, който и да е от тези призиви ще достигнете до деградация. И тъй като мнозина правят така обществото обесмисля съществуването си и се самоунищожава.

Група френски инженери са разработили идеята за дървото, което произвежда електроенергия чрез използването на ветрената енергия.
Изобретателят Jérôme Michaud-Larivière казва: „Идеята ми дойде на разходка в парка, където видях как листата трептят, въпреки че нямаше силен вятър“.
Малките перки, поставени като листа на дървото, превръщат силата на вятъра в електрическа енергия, независимо от посоката на въздушния поток и скоростта му.
Новата инсталация има предимството пред конвенционалните вятърни турбини, защото генерират електрически ток при скорост на вятъра 4,5 мили в час. Изобретателят е уверен в полезността на новата технология.
Wind Tree може да използва и малките въздушни потоци по улиците на града. Тя  ще снабдява уличното осветление с енергия и ще служи за зареждане на електрически превозни средства.

Новите 3D виртуални обекти могат да се пипнат с голи ръце и да се почувстват, благодарение на звукови вълни.
„Тактилната холограма“ е събиране в едно на допир, звук и изображения. Тя дава възможност най-дълбоко да се потопите в виртуалната реалност.
Способността да се почувства формата на виртуални обекти може да помогне на лекарите в изследването на човешкото тяло, а на посетителите в музеи безопасно да изучават и докосват виртуални копия на безценни експонати.
Група учени от университета в Бристол са усъвършенствали предишната технология UltraHaptics. Сега, високочестотни звукови вълни, се излъчват от масив на миниатюрни високоговорители и създават усещане за докосване на плаващия във въздуха обект. Когато звукът идва до ръцете, силата на вълните оказва натиск върху кожата.
За да се създаде най-реалистично усещане за обекта, Ben Long и колегите му използват сензор за проследяване на точното положение на ръцете на човека. Имайки подробна информация за положението на ръцете по отношение на виртуален обект, ултразвуковата система може да предаде желаната честота в точно определено време, което дава усещане за допир.
Един от разработчиците Sébastien Kuntz казва: «Без докосване, всичко е като в сън, не можете да усещате околната среда. Можете да я гледате, но нямат обратна връзка“.
Досега учените са тествали няколко форми, включително сфери и пирамиди. Long обяснява, че нивото на детайлност на виртуалните обекти е ограничен, но с използване на различен брой високоговорители, можете да се подобри разделителната способност. Учените не планират да добият идеално сходство. Мозъкът „ще дорисува“ сам липсващи детайли.