Повечето от животните си намират дом в уединени места, пещери, дървета, под земята или в дупки. Някои от тях заемат чужди жилища. Но птиците, мравки, пчели и други представители на фауната правят домовете си в улеи или колонии за почивка, където се размножават и отглеждат потомството си.
Има животни, които изключително внимателно се отнасят към процеса на строителството и устройството на дома си. Те са истински архитекти.
Запознаите се с жилището на майската муха.
Тази муха е подводен архитект. Като личинка тази муха трудно се придвижва в потоците, езерата и другите сладководни водоеми.
Тя обитава в пясъка, между подводните растения, където може да се скрие.
Всичко, което намери, майската муха прикрепя към пашкула си с помощта на копринени нишки, които изработва чрез жлезите си. В това замаскирано убежище ларвата расте, яде и диша. Около себе си мухата поставя „мрежа“ за улавяне на плячка.

Дългите разговори на масата в нашето време са заменени с комуникацията в социалните мрежи и кореспонденция по електронната поща.
Холандски дизайнер решил да се пребори с това явление и е разработил необичайна маса за хранене. На нея не можете да седите сами и ако една от страните реши да напусне внезапно, втора болезнено ще достигне пода.
„Това е отлична вещ за тези, които забравят правилата на етикета и не предупреждават, че ще напуснат масата“ – усмихва се дизайнерът Marleen Jansen.
Да, следващия път, този човек сериозно ще си помисли за приятелите си.
На тази маса всички трябва отстранят мобилните си телефони и да се съсредоточи върху комуникацията.
Оригиналната мебел е изработена от бреза и стомана. Дизайнерите мечтаят, тази маса да бъде оборудван за кафе и тогава хората ще могат наистина да общуват и да се опознаят един друг.

През 2012 г. художникът Олафур Елиасон е представил една от своите работи, която е доста необичайна – малък уред, наречен Little Sun, който представлява стилизирано слънчогледово устройство. От една страна е налице светодиоден фенер, а от другата – соларен панел, който ви позволява да заредите батериите на малкото слънце по време на светлата част на деня.
Появата на Little Sun е дало началото на глобален благотворителен проект, който се състои в даването на светлина и топлина на тези, които се нуждаят от тях. Движение активно разпространява слънчевите „Слънчогледи“ сред жителите на най-бедните страни в света, както и жителите на северните райони на Земята.
Задачата максимум на движението Little Sun е в бъдеще, слънцето да се появи в джоба на всеки жител на Земята.
Устройството Little Sun е широко използвано за осветление на улици и сгради през нощта.

Най-големият американски производител на специални манекени за краш тестове, компанията Humanetics, съобщи за необходимостта да разшири своята продукция. В днешно време в колите сядат не само мъжете, но и възрастни хора, бременни жени и юноши, както и хора, които са с наднормено тегло. Следователно изискванията за манекените трябва да се променят.
В момента, тестовете за безопасност, при които се използват манекени, симулират човека със средно тегло от 80 килограма и стандартно тяло – когато талията е по-тясна от раменете. Въпреки това, статистиката за автомобилни катастрофи през последното десетилетие показва, че за по-голямата част от населението в развитите страни, тези параметри отдавна са се променили: 70% от населението на САЩ са с наднормено тегло и голям корем, което увеличава риска от смърт при автомобилна катастрофа до 78%.
Humanetics е създала прототип с тегло 124 кг, и индексът на тялото 35 (това е тегло на човешкото тяло спрямо неговия растеж). Експертите смятат, че след последните проведени тестове, неизбежни са промените в автомобилната индустрия. Директорът на Humanetics казва: „Заедно с нас трябва да растат и нашите автомобили“. Също така, компанията вече е започнала разработването на подходящи манекени, първият прототип ще се появи през 2015 година.

Болката беше притъпила сетивата ѝ. Златка знаеше, че край нея се движат хора в бели престилки, готови всеки момент да ѝ окажат помощ.

– Добре, вече сме готови, – чуваше тя окуражителе глас край себе си.  – Още едно напъване….браво, много добре, ето главичката се показва. Почини малко. Давай отново…хайде, точно така, браво, така….

Настана тишина. Болката изчезна. Златка отново различи очертанията на стаята. Симо, мъжът ѝ, се усмихваше. По лицето му се стичаха сълзи.

Чу се плач, остър, победоносен вик на новороденото. И тогава заваляха поздравления:

– Браво! Честито!….

До нея долетя глас:

– Три килограма и осемстотин грама, и цели 52 сантиметра. Каква е красавица само, – това беше гласът на медицинската сестра, която седеше през цялото време до нея, окуражаваше я, вдъхваше и увереност.

Симо целуна жена си и главичката на бебето, след това каза очарован:

– Обичам те!…- Задавен от сълзи прибави. – Много те обичам!

– Започвайте от сега да стягате сватбата, – пошегува се акушерката.

– Каква сватба? – недоумяваше Златка.

Но когато ѝ подадоха бебето тя трепна:

– Момиченце! Защо никой не ми каза?

Златка погледна мъжа си:

– Симо, разбра ли че е момиченце?

– Да, знам, – усмихваше ѝ се той.

– Нали …. нямаш нищо против, че не е момченце?

– Не, разбира се!

Той се бе привел към бебето, усмихваше му се и го галеше по бузката.

– Невероятна красавица е! Не мога да повярвам, – възторжено каза мъжът ѝ.- Да имам нещо против ли? Че защо? Момичетата са много по-забавни.

Златка погледна бебето и то я погледна. В този момент любовта сграбчи сърцето ѝ и го преобрази. Галеше малката главица на дъщеря си, гледаше малките ѝ пръсчета обвили показалеца ѝ и целия свят се промени.