Може. Но досега нито един човек не е доживял до това. Във вашия мозък паметта, например, е 2 квадрилиона байта. Представете си,  той е видеокамера, която е включена денонощно и прави запис с добро качество, в него има място за 300 години.
Ако говорим, за броя на езиците, които можете да научите за цял живот, то се определя от количеството години, които ще живеете и старанието, което ще приложите.
Лимитът се определя от продължителността на живота, а не от паметта. Хората, които казват: „Мозъкът ми е претоварен“, просто не могат да го използват както трябва.
Такива лесно можеш да разбереш. Представете си iPod, на който има милион песни. Трудно можеш да намериш, коя да е ако нямаш добра система за навигация.
Добра навигация имат тези, които се учат и непрекъснато се усъвършенстват.

Защо едни представители на противоположния пол ни харесват, а други ни отблъскват?
Защо се случваа това е трудно да се отговори. Самата природа на половото влечение не е изяснена до край. А човешката психика понякога поднася сюрпризи. Но все пак се забелязват някои закономерности.
Едно от обясненията защо ние веднага изберете едни хора, а отблъскваме други се корени в нашите възприятия от детство. Те са от времето, когато ние все още не сме ги осъзнали или сме частично наясно с тях, но тези възгледи остават с нас за цял живота и имат силно въздействие, включително и по отношение на избора на партньор.
Смята се, че мъжете избират жени като майките им. Това се дължи на факта, че майката за всеки от нас е първият човек, към когото изпитваме силно емоционално чувство. По-късно в мъжкото подсъзнание образа на майката е определен като стандарт за жена и всички останали, той ще сравнява с нея. Ако майката е слаба, той би искал кльощави жени, ако пък е пълна – пълни. Разбира се, не всички неща са толкова прости, има и други фактори, които определят избора на мъжете и жените, но все пак сравнението със „стандарта“ винаги се прави.
А какво да кажем за жените? Дали тази теория се отнася и за тях? Жените избират мъже, които приличат на бащите им?
И да, и не.
Факт е, че жените често избират мъже, които приличат на бащите им не по външен вид, а по характер. Бащата на момичето е първият силно въздействащ емоционален образ от противоположния пол. Ако тя е в добри отношения с него, ще търси човек, който прилича на баща ѝ. Но ако са в лоши отношения, или такива, които изобщо не са съществували, жената приема за стандарт човек, който ѝ е направил силно впечатление в най-ранна възраст. Тя може съвсем да не го помни, но това остава в подсъзнанието ѝ като образ, който ще служи като модел за сравнение и отсяване на други членове от противоположния пол.
Често ние не си даваме сметка защо обичаме един човек, а другите отблъскваме. Нашето подсъзнание не може да бъде заблудено. Но той знае и помни всичко, което се случи с нас.
И въз основа на това знание взимаме решенията си.

Вятарът фучеше ядосано и щипеше лицата на хората. Снегът закъсня, но времето застудя. Слънцето силно грееше, но топлината му бе измамна и не достигаше до хората.

Празници! Магазините са изпълнени с какви ли не неща, а търговците гледат по всякакъв начин да привлекат клиенти. За разлика от другите това магазинче не изпъкваше с нещо особено, но ако прекрачиш прага му, попадаш в приказен свят. Животни направени от глина, изпъстрени с различни цветове, ти се усмихват, подкупват и развеселяват. От рафтовете надничат красивеи глинени съдове, изрисувани чинии, чаши, големи и малки гювечи. Имаш чувството, че си попаднал в някакъв по-щастлив свят.

Продавачката, жена на средна възраст, приветливо посреща влезлите в магазина. Дори и нищо да не купиш, приятният разговор с тази жена, ти навява желание пак да дойдеш тук.

Веднъж тя разказваше весело за така нашумелите гювечи на Тишо:

– Идва един господин, солиден, с костюм, вратовръзка и припряно започна да обяснява: „Вместо да се прибера направо в Бургас, отбивам за Карлово и карам 60 километра до тук като луд и се моля магазина да е отворен. . Не знам дали си спомняте, но от вас купих голям гювеч, с жълто цвете, когато го видях веднага го харесах. Наша позната имаше рожден ден и аз го взех, за да го подаря от името на мен и съпругата ми. Жена ми като го видя, пощръкля. Викаше, че аз не съм мислел за нея, а познатата ни, макар и много по-възрастна от нас, едва не я изкара за моя любовница. Моля ви дайте ми един от тези гювечи, че нямам мир в дома си“.

Когато човек погледне тези глинени изделия, разбира, че от тях блика живот. Майсторска ръка е оформяла модела, а след това четката е довършвила щедьовъра.

Продавачката продължи да разказва друга история за тези красиви гювечи:

– Веднъж един мъж дойде в магазина и каза: „Тук продавате много красиви неща. Веднъж взех от вас гювеч, – той посочи към рафта –  и го занесох у дома. Жена ми го постави във витрината на секцията и две седмици му се радва, едва тогава се реши да готви в него“.

Има всякакви грънчари, но Троян не напразно се слави с майсторите си. Когато грънчарят вложи нещо от себе си в оформения съд или фигура, не можеш да останеш безучастен. Изваяната и изрусувана глина докосва сърцето ти.

Косата му беше побеляла, въпреки, че нямаше още 45 години. Очите му гледаха уморено, но съсредоточено и внимателно. Драган бе преживял много неща, но и животът не беше го пощадил. Той гледаше своя събеседник, все още запазил младежкия си чар. Данчо бе имал повече препятствия в живота си, но със оптимизма си успяваше да надделее над нещата.

– Говорят, че някой се опитвал да те отрови, – каза Данчо.

– Да, – отговори Драган, без желание да обяснява подробности по случая, за него животът беше борба и отстояване.

– Какво стана? – насточиво попита Данчо. – Кой те отърва?

– Приятели, – някак без желание отговори Драган. – А ти имаш ли приятели?

Данчо не веднъж бе мислил по този въпрос. Опита се да ги преброи на ум, но нещо май не му излизаше сметката.

– Та как ще имаш, нали всичките ги превърна в слуги!? – каза Добри, като удари с юмрук по масата.

– Никого не съм превръщал в слуга, – опита да се оправдае Данчо. – Те работят, аз им плащам.

– Не ставай смешен, – повиши глас Драган. – Когато межди приятели се намесят пари, вече не са никакви приятели.

Изведнъж в главата на Данчо прозвуча любимата му песен: „…само ти сърце си ми приятел“. Такъв си беше Данчо вълк единак.

Но и самият той разбираше, че трудно се живее в този свят без приятели.

Не се съобразявайте с този свят. Ако вие живеете така, както живеят хората в този свят, то ще бъдете победени. Така че не позволявайте на този свят да ви коригира спрямо себе си.
Вместо това „обновявайте“ ума си. Побеждавайте в този свят, като се учите да мислите като Бог.
С други думи, когато видите какво казва Божието слово, кажете си:
„Аз съм съгласен с това. За напред ще постъпвам по този начин, а не както съм правел преди“.
Когато греха ви приканва да действате, не отговаряйте. По-добре се съгласете с Божието слово. Не позволявайте на греха да царува във живота ви.
Ако постъпвате така, ще забележите, че се променяте към по-добро. И тогава ще заживеете като победител в този свят.