Страдащи от церебрална парализа 25-годишна китайка успешно издава книги, написани от пръстите на краката ѝ.

Сун Лукан се е научила да пише с пръстите на краката си, когато родителите ѝ купили компютър. От тогава е започнала да набира текст с пръстите на краката си.

– На мен ми беше много трудно да се науча да пиша, писалката постоянно изскачаше от пръстите ми. Но аз отново и отново се захващах за тази трудна работа и накрая след три месеца упорити тренировки, аз не можех да я задържам, – казва Сун.

За десет години тя е написала четири книги, който можете да намерите в библиотеките и книжарниците на родния ѝ град Циндао в Китай.

С помощта на краката Сун даже се храни, реше си косите и използва телефон.

През февруари тази година тя се е омъжила.

Гепардите са известни с огромната си скорост при бягане. Например, той бяга два пъти по-бързо от хрътката, въпреки  че и двете животни използват една и съща техника.

Изследователи от университета в Лондон се опитали да разберат експериментално причината чрез сравняване на физическите параметри на тичащ гепард и хрътка.

За да направят това, те са използвали видео камера, която снимла до 1000 кадъра в секунда, както и специални сензори, които били поставени в земята по протежение на маршрута на движението на животните.

Въпреки, че мускулите на гепардите и куче работят еднакво и животните имат един и същ стил, при гепардът трябва да бъдат взети предвид такива параметри като съотношението на честотата на крачка и дължината на скока. Т.е. при една и съща скорост той тича с малка честота на крачката в сравнение с кучето. Ако е необходимо гепарда може да увеличи тази скорост един път и половина.

Втората особеност на гепарда, която го прави най-добрия бегач, е умението му да разпределя теглото си по време на бягане. При голяма скорост 70 % от теглото на тялото на гепарда е поверено на задните крака, а при кучетата само 62 %. При по-големият пренос на теглото назад се предотвратява подхлъзване и възможност за преобръщане при впускане напред.

И накрая, при гепарда по време на бягане всеки крак се задържа по-дълго на земята, което снижава голямото натоварване на крайниците.

Зоолозите са забелязали, че затворените гепардите отстъпват по скорост на тези, които са на свобода. Това се дължи на факта, че тези животни нямат мотивация да ускорят максимално скоростта си.

През 1858 г. британският пътешественик Джон Хенинг Спик е открил езеро и го е нарекъл в чест на кралицата Виктория.

В езерото обитават повече от 100 ендемични риби, т.е. риби, които се срещат само на едно място на планетата.

Това е второто по големина сладководно езеро в света.

Виктория е един от източниците на най-дългата река в света Нил.

На територията на езерото се намира малък закрит от външния свят остров Мингинго. Островът е спорна територия между Кения и Уганда. Жителите му не приемат чужденци, а преживяват чрез риболов.

Черният цвят на тази водка дава естествен оцветител с „черно тютюнев цвят“. Веществото, което оцветява водката се получава от акацията. По-рано то се е използвало в кожарската промишленост. Този оцветител няма вкус или мирис и не остава следи върху зъбите.

През 1996 г. британецът Марк Дорман е осъществил идеята си за черна водка. BlaVod е акроним и означава „Черно Vodka“, т.е. „Черна водка“.

Ако смесите тази водка с портокалов сок, ще получите зелена напитка.

А ако се смеси с вода напитката получава лек сребрист цвят.

Смесена със сок от боровинка водката образува течност с необичайно лилав цвят.

Благодарения на промяната на цвета си, водката е станала необходима напитка при празнуване на Хелоуин.

В училище смятаха Жана за безнадежден случай. Веднъж родителите ѝ получиха бележка от учителката ѝ, в която се казваше:

„Жана има проблем с ученето. Тя не може да се концентрира в нищо. Вечно се движи и неспокойно се върти. Пречи на останалите. Не успява да си напише домашните. Не смогва да се справи със задачите и упражненията в клас“.

Учителката ѝ не осъзнаваше, че Жана имаше разтройство свързано с дефицит на вниманието.

Но кой ли можеше да разбере малкото момиче?

Тя не беше като другите и при нея трудно се прилагаха същите методи на обучение, чрез които се обучаваха останалите деца.

Майка ѝ въздъхна и я заведе на лекар. Той накара момичето да седне на един стол, който бе в другия край на стаята. Жана подложи ръцете си под краката и седя така двадесет минути, докато лекарят разговаряше с майка ѝ, за проблемите ѝ в училище.

Най-накрая лекарят седна до Жана и каза:

– Сега бих искал да поговоря с майка ти насаме. Почакай ни тук в кабинета, ние след малко ще се върнем.

Преди лекарят да излезе с майка ѝ включи радиото, което стоеше на масата.

След като двамата възрастни се оттеглиха, лекарят помоли майката на Жана:

– Много тихо и внимателно погледнете, какво прави дъщеря ви.

Жана бе скочила на крака и се движеше в такт с музиката.

Тогава лекарят се обърна към майката и каза:

– Жана не е болна. Тя е танцьорка. Заведете я в училище за танци.

Майката прие съвета на лекаря и Жана започна да се занимава с танци.

По-късно  малката палавница, която не можеше да седи на едно място в училище, беше поканена в балетното училище. Тя стана солистка, а след това основа свое собствено танцово училище.

Жана се запозна с един известен композитор, който пишеше предимно мюзикъли. Заедно с него направи една хореографска постановка, която стана доста известна сред почитателите на този жанр.

Така Жана донасяше много радост на милиони хора.

За съжаление, много деца като нея остават неразбрани и просто ги тъпчат с лекарства, за да ги направят като другите.