Плъховият крал е митично животно споменато в европейските легенди, а в действителност представлява множество плъхове, на които са сраснали опашките.

За хората този „крал“ е изключително лошо предзнаменование, свързано с болести. Това е естествено, защото плъховете пренасят зараза и смърт.

С увеличаването на популацията на плъхове се увеличава вероятността от огнища на заболявания, като черната смърт, която се разпространява чрез бълхите на плъх.

Документиране на такива случаи, при които да са наблюдават живи плъхове с оплетени опашки няма, но в различни музеи има мумифицирани техни останки.

Предполага се, че в тесни дупки опашките на плъховете се преплитат, когато се размножават или замръзват по време на сън, а след това такъв „крал“ може да живее достатъчно дълго, ако другите подобни на него му носят храна.

Други изследователи смятат, че всички музейни „крале“ са резултат от манипулация, която някой специално свързва с мъртвите плъхове.

За това могат да помислят сериозно обичащите физиката, ако не са го знае ли отпреди.

Човек ако обръща внимание на малките неща край себе си, би стигнал до интересни изводи.

Ако машинист на тежък товарен влак се опитва рязко да тръгне напред, то влакът изобщо може и да не тръгне.

Ето и обяснението на това явление.

Това става защото сумарната сила на триене в покой, действаща върху колелетата на вагоните от страна на релсите, превишава силата на приплъзване на водещите колела на локомотива.

Често машинистът трябва първоначално да даде назад, за да облекчи напрежението в механизмите за съединяване на вагоните и едва тогава задвижва влака напред, придвижвайки вагоните един след друг.

В юдеизма е забранено да се носят неща по време на Шабат извън дома, освен ако пространството не е заобиколено ерув или съботна граница.

Тази граница може да бъде ограда, градска стена или просто въже обикалящо дадения периметър.

В Израел с ерув е снабден всеки град или селище. Такива са поставяни в много райони по целия свят, където живеят евреи.

Като правило, тази тънка безцветна жица се издига на значителна височина, така че минаващите оттам изобщо не биха я забелязали.

Представяте ли си хора от едно населено място да живеят в една сграда? Не става дума за казарма. Дори помещенията  в казармата са разделени на малки постройки.

Населението на град Уитиер в Аляска се състои от 217 човека. На практика всички хора от това населено място живеят в една 14 етажна сграда.

В това здание са разположени всички необходими организации: кабинета на кмета, болницата, полицията, пощата, магазини и Методистка църква.

Училището се намира отделно, но е свързано с дома чрез топли преходи.

Дора Николова за първа година започна работа в детската градина. Нейните възпитаници бяха самостоятелни и бързо се приготвяха за разходка, миеха ръцете си преди ядене, редовно ходеха до тоалетната.

Но един ден едно от децата каза:

– Госпожо, моля ви, помогнете ми да си обуя обувката.

Дора се изненада, но отиде при момчето и се опита да му покаже как трябва да направи това. Тя се удиви:

„Как може да се обува дете с такива малки обувки. Непременно трябва да поговоря с майка му“.

Дора едва не извика, когато  момчето каза:

– Госпожо, те са обути наопаки.

Тя погледна внимателно и се убеди, че наистина е разменила обувките. Трудно ги обу, а сега трябваше да ги свали и да ги обува наново.

Въпреки всичко Дора се опита да запази спокойствие и си каза: „Всичко е наред!“

Но хлапето обяви най-безцеремонно:

– Тези обувки не са мои.

Николова едва се въздържа да не изкрещи, хубавото е, че на време се усети.

– Защо не ми каза това по-рано?

Мислено Дора се възмущаваше: „Отново трябва да сваля тези проклети обувки….“

Изненадващо детето отново се обади:

– Тези обувки са на моя брат, но понякога и аз ги нося…..

Дора се чудеше да се смее ли или да плаче, но тя прояви воля и помогна на момчето да се обуе.

– Така, – каза Николова, – а къде са ти ръкавиците?

– Пъхнах ги в обувките, за да не ги изгубя ….