Бог иска първо да се научим да го обичаме и да инвестират в това, което бих нарекла „Фонд на съгласието“. След това Той иска да се научим да обичаме и да инвестираме в другите хора от Божието семейство. Това е, което наричам „Фонд на съгласието“.

Как се инвестира в този фонд?

Като използвате част от парите си, за да насърчите приятелството си с други хора, за да се изградите взаимоотношенията с тях и да докаже любовта спрямо тези лица.

Всеки път, когато давате част от парите си на някой, ви се приближавате по-близо до него. Когато влагате пари за хората в малка група или инвестирате в тях, израствате по-близо до тях. Всеки път, когато напишем бележка на насърчение, когато сме купили храна и я дадем на някой, който е болен или нуждаещ се, току-що сме инвестирали в договорния фонд.

Всеки път, когато отворим дома си, за малка група и осигурим освежителни напитки, все едно сме инвестирали в фондът на съгласието. Когато сте осигурили детегледачка за някой, който се нуждае от такава, за да отидете на конференция или да отсъства временно от дома си, вие сте инвестирали пак в този фонд.

Използвайки средствата си, за да покажем любовта си към някой друг в семейството на Бога, е все едно да инвестирате в небесния фонд.

Защо трябва да правим това?

„Защото извършването на това служение не само запълва нуждите на светиите, но и чрез многото благодарения се излива и пред Бога; понеже те славят Бога поради доказателството, което това служение дава за вашата послушност на Христовото благовестие, което изповядвате, и за щедростта на вашето общение към тях и към всички“.

Можете да дадеш без да обичаш, но не можеш да обичаш, без да дадеш.

Гласът на по-големия брат на Ема бе изчезнал, по-точно бе онемял. Явно се бе простудил.

На другия ден попитаха Ема в детската градина:

– Какво се е случило? Къде е брат ти?

Ема веднага доста находчиво отговори:

– Звука му се е изключил.

На 15 септември 2016 г., Китай успешно стартира в космоса първия в света студен атомен часовник.

Неговата точност превишава всички досега съществуващи устройства определящи времето. Те са хиляди пъти по-точни от часовниците на спътниците.

Изстрелването е било проведено от китайския космодрум Цзюцюан в провинция Гансу. Ракетата носител „Чанчжн-2F“ е въвела в земната орбита космическата лаборатория „Тянгун-2“. В нея са били поставени студените атомни часовници, които учените нарекли Cacs.

Поставени в орбита ултра-прецизни часовници ще се използват както за военни, така и за граждански цели.

В студените атомни часовници се използва лазер, за това са по-точни от обичайните „горещи“ часовници.
Грешката  на Cacs е 1 секунда за милиарди години.

Професор Сюй Чжэн, който е участвал в разработването на тези часовници смята, че студеният атомен часовник ще подобри качеството на работата на китайската спътникова навигационна система и ще станат най-точните в света.

Освен това размерът на този часовник е много компактен, той може да се носи от двама човека.

Учени от САЩ И Европейската космическа агенция са работили върху такива проекти, но те не били завършени поради недостатъчно финансиране.

Петър уморено се строполи на стола и сподели с Румен:

– Вчера успях да премахна зъба, който ме измъчваше, в тази проклета платена клиника.

– Е как мина, – попита съчувствено Румен.

– Отлично! Зъбът извадиха, но парите ми не можаха …

И Петър изтри потното си чело.

В последно време стана доста модерно „да дружим с децата си“. Дори някои психолози препоръчват такъв начин на поведение, като най-прогресивен.

Много родители възприели идеята за дружбата с децата им, се стараят да я приложат  в живота си.

Но какво се случва в действителност?

Усещайки, че децата „стават неуправляеми“ родителите отиват в другата крайност, налагат твърд авторитаризъм.. Те добиват изгубеното послушание, но губят доверието на децата и отношенията им с тях се разрушават.

Родителите в някои ситуации се държат като приятели, а в други си спомнят, че те са длъжни да бъдат възпитатели. Такива „промени“ водят децата до объркване.

На родителите им е трудно да преценят, в кой момент могат да извършат преход от приятелски взаимоотношения към отношения „родител-дете“.

Не знаейки какво да очакват от родителите си, децата сами прекратяват такова „приятелство“.

Защо става така? Нима тази теория на практика е неизползваема?

Детето се ражда абсолютно безпомощно. То се развива и опознава всичко около него благодарение на родителите си. Децата зависят от възрастните физически, морално и материално.

С възрастта преминават криза след криза. Първо на три години, после на седем и т.н. В тези кризисни състояния децата се стремят да се отделят от родителите си и искат всичко да решават сами.

Проблемът се състои в това, че те имат много малък жизнен опит, който не им позволява да вземат правилното решение.

Децата не могат да коригират грешките си, това трябва да правят родителите им. За това е необходимо да има определени граници. И това е съвсем нормално. Мухите трябва да бъдат отделно от месото.

Стремейки се да съчетаят ролята на възпитател и приятел, родителите не изпълняват напълно нито една от двете.

Не се отчайвате! Вие все още имате време да бъдете приятели с децата си, но само, когато те пораснат.

Ако премине бунтът на подрастващия и децата ви поискат да бъдат приятели с вас, мога да ви поздравя. Добре сте се справили като родители.