Когато любовта се разбие на остри камъни, бъдещия живот, още много години тече по инерция. Болката си взема своето, а ти срещаш друг.

Радка се запозна с добро, но тъжно момче. Той бе затворен някак в себе си. Не умееше да се смее.

Този тъжен младеж се казваше Антон. Явно бе преживял нещо, което силно го бе разтърсило.

– Три години и половина тъгува за не състоялата се сватба. Душата му, особено в неделя, го тегли към гробищата, където почива любимата му Ана, – сподели майката на Антон с Радка.

Тя беше добра жена и харесваше Радка. Веднъж между двете се състоя сериозен разговор.

– Радке, ти си добродушна и мила девойка. Боли ме като те гледам как страдаш. Два пъти повече ме боли за сина ми, като знам от какво страда и той.

Радка само въздъхна.

– Той все още обича Ана, – продължи майката на Антон. – Тя беше красиво и нежно създание. Всички я обичахме, но се случи беда. Тя катастрофира преди четири години, малко преди сватбата им с Антон. Може би не трябва да ти го казвам, но не мога повече да мълча. Той те уважава и те цени, но ….

Радка прекрасно разбираше всичко. „Ох, тази любов“, – помисли си тя.

Страшно е, когато се намираш  в центъра на огъня ѝ.

Тъжният младеж не беше дошъл на себе си от сполетялата го мъка, но Радка реши търпеливо да го чака дотогава, докато душата му се успокои.

Разказват за един старец, който навсякъде ходел с малък съд с масло. Когато минавал през врата, която скърцала, той вливал малко от маслото на пантите ѝ, а когато трудно се отваряла, затягал болтовете ѝ и ги смазвал с маслото. И така той улеснявал пътя на тези, които вървели след него.

Хората го наричали странен и ненормален, но старецът напълвал съда си с масло, когато свършел и смазвал тези и други места, които му попадали под ръка.

Има хора, чийто живот скърца и безжалостно трещи ден след ден. Нищо не им се отдава. Те се нуждаят от елей на радост, нежност или внимание.

Имаш ли ти свой собствен съд с масло?

Тогава бъди готов да окажеш помощ на своя ближен още в ранно утро. Ти можеш да го ободриш и утешиш, това има голямо значение, особено за падналия духом.

В живота си ще срещнем много хора, с някои от тях можем да не се видим повече, но елеят на милосърдието, ако смекчи жестоките ръбове на живота, може да ги направи податливи да приемат изкупителната благодат на Спасителя.

Инженерите от Австралийския национален университет са разработили нанокристал 500 пъти по-тънък от човешкия косъм, който радикално може да измени технологията на нощното виждане.

Новото устройство за нощно виждане може да замени обемистите сега уреди.

Нанокристалите са толкова малки, че могат да се поставят като ултратънка лента на лещите на обикновените очила, давайки им възможност да бъдат употребявани за нощно виждане.

Това устройство може да се използва и в борбата за фалшифициране на банкноти, визуализация на клетки в медицинската технология и холограми.

Тези полупроводникови нанокристали могат да предават най-високата интензивна светлина и да се използват за проектиране на холографски изображения в съвременните дисплеи.

Материалът може да се постави на стъкло, след това светлината може да премине през него, което е от решаващо значение за оптични дисплеи.

Това е доста голям успех, защото изграждането на нанополупроводник върху прозрачен материал е много трудна задача.

Едно от най-красивите места в Швейцария  е разположено  в околностите на две алпийски езера – Тин и Бриенц.

Това място по право се нарича приключенската столица на Швейцария.

Живописният град се е превърнал в рай за любителите на адреналина.

Бънджи скокове, скално катерене, ветроходство, планинско колоездене, скачане с парашут, каране на ски, сноуборд, кънки на лед, нощ с шейни – това е, което можете да изпробвате на това място.

Трима мъдреци спорили, кое е важно за човека, миналото му, настоящето или бъдещето му.

Един от тях казал:

– Моето минало ме прави такъв, какъвто съм. Аз умея това което съм научил в миналото си. Отдава ми се тази работа, която по-рано съм вършел. Харесват ми хора, които са били добри с мен в миналото и такива, които приличат на тях.

– Не съм съгласен с това, – казал един от останалите двама, – ако ти си прав, човек е обречен, да седи като паяк в паяжината на своите привички. Човек твори бъдещето си. Не е важно какво зная и умея сега. Ще се уча на това, което ще ми е потребно за бъдещето. Моята мечта какъв ще стана след две години е много по-реална, отколкото спомените, какъв съм бил преди две години, защото моите действия зависят не от това, какъв съм бил, а от това, какъв искам да стана. Обичам да се срещам с нови хора, не приличащи на тези, които съм срещал преди.

– Вие съвсем забравихте, – намесил се и третия, – че миналото и бъдещето съществуват само в нашите мисли. Миналото го няма, бъдещето също. И независимо дали си спомняте миналото или мечтаете за бъдещето, вие действате само в настоящето. Само  в настоящето можеш да промениш своя живот. Нито миналото, нито бъдещето са ни подвластни.

Миналото не можеш да промениш, бъдещето не е още настъпило, но то зависи от това, което вършиш сега.