Дойде време, жеравите се събраха и се приготвиха да отпътуват. Тяхната природа ги мамеше далече на юг. Те не можеха да стоят на едно място, така бяха устроени.

Видя ги враната и реши веднага:

– И аз ще отлетя със тях. Искам да видя свят и чужди места.

Жеравите я изгледаха със съжаление, а някои от тях дори възроптаха:

– Как ще лети с нас?

– Силите няма да ѝ стигнат!

Водачът на ятото си каза тежката дума:

– Щом иска нека лети. Няма да е за дълго. Нека се разделим със тази земя в мир, без караници и препирни.

Цял ден летяха, а през нощта се спряха до устието на една голяма река. С тях все още бе враната.

Най-мъдрата и стара птица от ятото ѝ каза:

– Пътят на юг не е много лесен и краят му стигат най-силните.

Тъмно перестият обитател на градовете задъхано , но гордо отговори:

– Аз съм силна! Приятни сънища…..

И веднага потъна в дълбок сън.

На разсъмване ятото се издигна в небето. След тях потегли и упоритата врана. Лети, здраво стиснала клюн, тайно си мечтаеше да си е в къщи.

Настъпи нощ, но жеравите продължаваха да летят. Под тях в океана се отразява луната. А на враната така силно ѝ се спеше, под крилете си усещаше само волния вятър.

На третия ден ятото стигна до желаната земя, но враната не беше с тях. На хоризонта се виждаше само обширно пространство от вода. А вятърът издувайки бузи към скалите, издаваше тихи вопли.

Залезът се окървави. Жеравите бяха много уморени. По пътя се бяха сприятелили с враната и сега им бе тежко за нея:

– Жалко , че я няма и изчезна на края …..

Изведнъж като в приказка, въздухът се разтвори и в пясъка падна черната врана.

Водачът на ятото възторжено я приветства:

– Колко си дребна, а ….! Прекланям се пред упоритостта ти! Въпреки, че имаш малка сила, все пак пристигна с нас на юг. Виж колко хубаво е тук!

Враната не извика: „Ура!“ Само клюмна глава и прошепна уморено:

– Май съм си загубила ума. Що ли ми трябваше? Макар и „силна“, но май все още глупава.

Тома беше добър ловец. Той често ходеше в гората за лов.

Един ден той дълго се изкачваше по склона на една висока планина, следвайки звяр. Уморен седна на един камък, за да си отдъхне.

Видя ято птици, които прелетяха от единият връх на другия и си помисли:

„Защо Бог не е дал крила на човек, за да може да лети?“

Изведнъж Тома много ясно чу глас до себе си:

– И да ти бе дал криле, ти пак нямаше да си доволен.

Тома се огледа, но не видя никого около себе си.

– Ако имаше криле, щеше да искаш те да са по-силни, за да достигнеш небето, – продължи гласът.

Тома отново се огледа и каза на себе си:

– Какво става тук? Къде е тайнственият ми събеседник?

– Не вярвам да останеш доволен и от тези криле, – засмя се гласът. – И ще поискаш още по-мощни, за да станеш като ангелите.

– Да си ангел съвсем не е лошо, – вметна бързо Тома, оглеждайки се плахо наоколо.

– Ти и тогава няма да бъдеш удовлетворен и ще поискаш да станеш херувим.

– Е, човек винаги се стреми нагоре, – поклати уклончиво глава Тома.

– Интересно, ако поискаш да управляваш небето и желанието ти се удовлетвори, – предположи гласът, – дали ще останеш доволен? Съмнявам се!

Тома мълчеше. Това изобличение го накара сериозно да се замисли.

– За това, – продължи гласът, – смири се и бъди доволен от това, което ти се дарява и тогава ще живееш с Бога.

Тома осъзна тази истина и благодари на Бога.

На една от прелетните птици и дошло до гуша всяка година да прелита насам натам и тя решила да остане на едно място. Какво толкова и хората имат отпуск.

Решила и останала.

Летяла сама и се радвала:

– Няма го изморителния полет, от който те болят крилете. Сега нямам съперници при хващане на мушици, …

Минало време и птичката се почувствала самотна. Дошъл гладът и студът.

Нямала другар, с когото да свие гнездо и да има потомство. Но дори и да бе имала с какво би нахранила птиченцата си, нали намереното едва ѝ стигало. То било толкова, колкото да не умре от глад.

Птичката дочакала времето, когато отново се появила храна. Тогава се върнало и ятото. Върнала се и приятелката ѝ, но не сама, а с потомство. Тя бе прелетяла над морето, била изморена, но била щастлива.

Разбрала тогава птицата, че е изгубила цяла година и не е направила това, което се очаквало от нея. И ѝ станало още по-болно, отколкото по време на дългия и труден полет, но нищо не можело да се направи…

Освен с нетърпение да очаква новото отлитане на ятото.

През 1995 г. в езерото отседнали ято гъски. Всичките 342 птици умрели.

След това те били извлечени от спасители на брега. Освен това белоснежната им перушина била сменена с кафяво оранжева.

Причината за смъртта на птиците станала предмет на разгорещен дебат.

Едно от най-токсичните езера в света – Berkeley Pit се е образувало в кратера на медна мина.

Въпреки че това езеро е отровно, на дъното му  били намерени нови видове водорасли и микроорганизми, които са се видоизменили в резултат от борбата за оцеляване.

Щъркелите преди да отлетят към по-топлите страни, удрят по-слабите птици до смърт, за да не ги възпрепятствуват по време на пътя им.

В Полша живеят една четвърт от световната популация на белите щъркели.

Щъркели по време на полет, понякога могат да заспят без да паднат на земята в продължение на десет минути. Умореният щъркел се премества в центъра на ятото, затваря очи и дремва. За направлението и височината му помага слуха.

Щъркелите не предпочитат да летят над морето, остават възможно най-дълго време над земя.