Джоджанът е отлично средство за успокояване на чревните спазми, като тонизира червата и спомага за нормалното храносмилане. Отвара от джодженови листа може да помогне при колит, ентероколит, диария, газове и подуване на корема, както и при болки в стомаха при женско неразположение.

В българската народна медицина се използват листата или добитото от джоджена етерично масло. По-конкретно те се използват при болки в стомаха и сърдечната област, както и при простудни, жлъчни и чернодробни заболявания.

Джодженът е стимулиращо средство при физическа и умствена преумора, служи за освежаване, помага и при стомашно разсройство.

Отвара от джоджен успокоява стомаха при повръщане, като намалява гаденето.Основните действия при джоджена са противоспазматично, успокояващо, противовъзпалително и обезболяващо действие.

Широкото му приложение в медицината се допълва и от отличните качества на етеричното му масло. С маслото от джоджен се правят масажи, които облекчават главоболието, мигрената и намаляват стреса.

Джодженът е широкоразпространена подправка. В кулинарията се използват предимно листата в прясно и сушено състояние.

Джодженът е отлична подправка за салати и супи. Ястията с фасул не биха имали специфичния, обикнат от българина вкус, без към тях да се прибави джоджен.

С добавка на джоджен се приготвят различни гозби от зеленчуци, безмесни и месни консерви и много други ястия.

Джоджен се използва приприготвяне на пюрета от спанак, при яхнии от агнешко, овче и шилешко месо, при задушени меса и варено – свинско  или телешко.

С употребата на джоджена трябва да се внимава, поради специфичния му и доста силен аромат, трябва внимателно да се съчетава с другите подправки, защото може да притъпи техните аромати и вкусови качества.

Той може да редуцира всички симптоми, асоцирани с болестта на пътуването, например морската, като замаяност, повдигане и избиване на студена пот.

Доказано е, че джинджифилът е изключително полезен в редуциране на симптомите на гадене по време на бременост, дори и при най-тежката форма, изискваща хоспитализация.

Джинджифилът има антивъзпалителен ефект. Съдържа много съединения, наречени генгероли, които облекчават страдащите от остеоартрит и ревматичен артрит.

Предпазва от колоректален рак и рак на яйчниците. Гингеролите, основните компоненти на джинджифила, които са причина за отчетливия му вкус, ограничават растежа на колоректалните ракови клетки, а също и ги убиват, като предизвикат смъртта и асимилацията им.

Джинджифилът подобрява реакцията на имунната система. Загрява през студеното време, но може да предизвика и целебно потене, по време на настинки и грипове.

Немски учени са установили, че при потенето се получава защита от някои микроорганизми, включително срещу E.coli, Stahhylococcus aureus – често срещано кожно заболяване и Candida albicans.

Първоначално джинджифилът се е използвал предимно в медицината.

Пресният джинджифил има остър парлив вкус с аромат на лимон. В изсушен и стрит прах на вид се използва в кулинарията като подправка.

Резенчета пресе джинджифил се използват за направата на чай и като добавки в супи и сосове.  В източната кухня се приготвя по всички познати техноологии на печене, варене и пържене.

В Азия коенът се настъргва, накисва се във вода и с него се подправят ястия или пък се запържва.

Много е разпространен в сладкарството под формата на сладки и бомбони. Участва във всяко къри. В Англия и САЩ от джинджифилов екстракт се приготвя бира. В Германия са известни джинджифиловите курабийки и сладкиши, а в Китай го захаросват.

Пресният джинджифил трябва да се съхранява в хладилник в хартиена торбичка. Така се запазва за около три седмици.

Изсушеният джинджифил се съхранява в стъклен съд с капак на сухо, хладно и тъмно място. Може да се остави и в хладилника, където ще запази аромата си за една година.

Картофи са почти като хляба, сега те се считат за почти незаменим продукт за всяка маса. Историята на  тяхното пътуване из Европа е наистина интересна и сложна.
В Южна Америка, индианците наричали този корен баща. Ние го наричат ​​“картофа“. Tази дума е модификация от италианската „tartyufel“, което означава „гъба на трюфел“.
Сега много харесваме ястия, направени от този прекрасен земен орех, както са го наричали по-рано. Въпреки това, в края на 16 до началото на 18 век, европейците са се страхували да се хрaнят с картофи. Видът им на мнозина не се харесвал. Хората не одобрявали мириса и странните цветове на растениието.
Като цяло от този индийски продукт сега се подготвят голямо разнообразие от ястия, от него са успели да получат нишесте, вино, масло и т.н. Скоро се беше изострил дебата за определяне на това, кой е донесъл картофите в Европа. Някои вярват, че това е мореплавателят Франсис Дрейк, други, че с този кореноплод е запознал европейците Валтер Ромеф, но по-често първенство се дава на монаха Нердон Кордан.
Хранителните картофи  често са спасявали хората от глад, който периодично е преследвал хора в Европа. Но яденето на картофи, така упорито и дори може да се каже насилствено се натрапвало, че плашело хората в много страни.
Някои консерватори разпространявали много слухове за картофите. Например, че тези, които ги ядат, непремено ще отидат в ада, защото този корени са израстнали на гроба на разпуснатата дъщеря на митичен цар.
Пържените картофи запонали масово да се ядат само след като били опитани от френския крал. Постепенно хората придобили вкус към яденето на картофи, така че сега трудно можеш да ги откажеш от тях.

Nora Luther и Pavel Becker са измислили и осъществили доста интересен проект – „Recipe Photography Concep“. Той представлява кулинарни снимки или оригинален фуд-арт.
Всички сме виждали снимки на ястия. В наше време това направление в фотографията е силно развито. Много хора, които имат под ръка фотоапарат или камера на мобилно устройство се опитват да фотографират екзотични или просто красиво направени ястия. Но нищо от тях не може да се сравнява с този проект, защото тези снимки са креативни и печелят вниманието със сложната си техника.
Дизайнерът Nora Luther и фотографът Pavel Becker със своите серийни фотографии са създали истинска готварска книга. За разлика от другите скучни книги с рецепти, тяхната работа е много весела и нагледна.
Recipe Photography Concept е високоскоростна снимка на падащи предмети. Продуктите за едно или друго ястие са надвиснали над тенджери, тигани и дъски за рязане.
Даденият фотопроект е не само интересен, но и свеж, и много сложен за техническо изпълнение. Сложността се заключава, не само в избора на осветяването, разположението, фона, настройката на камерата и т.н., но и от това, летящите предмети да се окажат на определено място в определено време.

По време на Френско-пруската война през 1870 г., германците обсаждали Париж в продължение на пет месеца. В града бързо се появил недостиг на храна.
Когато продуктите започнали да свършват, парижаните започнали да ядат конско месо, после котки, кучета и плъхове.
Когато месото свършило, готвачите започнали да купуват животни от зоопарка, предлагайки на по-богатите хора екзотични ястия от тях.
След антилопата, камилата и зебрата дошъл реда и на двата парижки слона – Кастор  и Полукс, чието месо всички смятали за безвкусно.
За сравнение трябва да отбележим, че при двегодишната обсада на Ленинград, хората не докоснали животните от зоопарка.