Породата кучета акита ину се отглежда в Япония и е известна благодарение на верността на кучето Хачико. Неговата история се знае от малък и голям по целия свят.

Тази порода кучета е забележителна. Външно не е нещо особено, но играе ролята на специален символ.

Такова куче е любящо, предано, спокойно и дори сдържано. Основното му качество е дисциплинираност.

Освен това, кучетата от тази порода са подходящи за лов на големи животни като мечки, елени и други.

Средната цена на едно малко кученце от тази порода в света варира  между 1000 и 2500 долара.

Всяко куче е уникално по своему. То може да се различава от стандартите на породата си. Съвсем ясно е, че характерът и способностите на кучето не зависят от цената му.

Но взаимното разбирателство между човека и кучето е безценно.

Японските геофизици са установили, че големите земетресения често се появяват по време на новолуние или пълнолуние.

Учените са реконструирани амплитудата на приливни напрежения, които са настъпили няколко седмици преди земетресението с магнитуд 5.5 или по-висока степен, наблюдавани през последните двадесет години.

Независимо от факта, че авторите не са уверени, че между фазите на луната и малките трусове има връзка, те вярват, че земетресението в Индийския океан през 2004 г., в Чили през 2010 г. и на източния бряг на остров Хоншу в Япония през 2011 г., са настъпили по време на максималната амплитуда при приливните напрежения.

По-рано геофизиците са доказали, че фазите на Луната влияят на количеството валежи на земята.

Пълнолунието води до повишаване на налягането в горните слоеве на атмосферата и увеличаване на температурата в долните слоеве. Топлият въздух съдържа повече влага и води до нарастване на валежите.

Акулата е един от най-опасните врагове на човека, този мощен хищник с остри зъби не отказва да вкуси човешко месо. Но може ли този ужасен людоед да ни бъде приятен в чинията. Ядат ли се акули?

В човешкия мозък здраво се е вкоренило отвращение към тази голяма риба, поради множеството ѝ нападения на хора. В продължение на векове в много култури по света има табу срещу използването за храна на животните людоеди.

Но не на всички народи е неприятна мисълта за парче акулско на масата. Жителите на Корея, Китай и Япония, които са край морето. ядат акулско месо стотици години. С не по-малък апетит хищните риби се употребяват и в Океания.

Акулите ги солят, пържат, печат, опушват и мариноват. Варят супа от плавниците на акулата. Правят и консерви от нея. Месото на акулата е много вкусно и нежно.За храна са подходящи всички видове акули.

В месото на много от тях се съдържа голямо количество урея, но при предварително накисване или многократното варене, неприятния мирис на амоняка изчезва.

Жители на развитите страни си мислят, че употребата на акулско месо е започнало през 20 век, когато предразсъдъците по повод на людоедството леко  са отстъпили.

Една от малкото цивилизовани страни, където открито ядат акули е Австралия. По крайбрежието ѝ има много от тези хищни риби. И сега вековните врагове на австралийците внушават не ужас, а предизвикват засилване на апетита.

Местните майки са разбрали, че акулското месо почти няма кости и може да се дава на деца.

В други страни от акулите също не се гнусят, но често ги дават за други промишлени риби – есетра, камбала, треска, или змиорка.

В Норвегия са се научили да съхраняват дълго месото на акулата, от там го продават в страни от Европа като Англия, Франция, Германия, Дания, Швеция и др.

Интересът към акулите расте навсякъде по света, сега те се смятат за питателна, полезна и достъпна храна.

Коиноборите са ветропоказатели под формата на шаран, които се използват за честването на Деня на детето.

Те са свързани с древната китайска легенда за шарана, който плувал по реката, борейки се с течението, за да стане дракон.

Енергичното треперене на коиноборите на вятъра се асоциират със здраво детство.

Милиони коинобори се появяват по цяла Япония по време на така наречената Златна седмица, започваща в края на април.

Обикновено ги окачват до реката или в предната част на къщата, където живее семейство с деца.

„Кампай!“ е най-известният японски тост. Буквално той се превежда като „суха чаша“, а по смисъл е близък до нашия „До дъно!“

Към тази фраза в Япония се отнасят сериозно.

Смята се за грубост да започнеш да пиеш преди всички да са си налели и да са произнесли „Кампай!“

Приема се за добър тон при започване на пиене да си поръчаш само една напитка. Според японците това укрепва другарския дух.