Японските геофизици са установили, че големите земетресения често се появяват по време на новолуние или пълнолуние.

Учените са реконструирани амплитудата на приливни напрежения, които са настъпили няколко седмици преди земетресението с магнитуд 5.5 или по-висока степен, наблюдавани през последните двадесет години.

Независимо от факта, че авторите не са уверени, че между фазите на луната и малките трусове има връзка, те вярват, че земетресението в Индийския океан през 2004 г., в Чили през 2010 г. и на източния бряг на остров Хоншу в Япония през 2011 г., са настъпили по време на максималната амплитуда при приливните напрежения.

По-рано геофизиците са доказали, че фазите на Луната влияят на количеството валежи на земята.

Пълнолунието води до повишаване на налягането в горните слоеве на атмосферата и увеличаване на температурата в долните слоеве. Топлият въздух съдържа повече влага и води до нарастване на валежите.

През 1985 г. с помощта на руската ракета „Циклон-3“ бил изведен в орбита „Космос 1666“, електронен спътник – „заглушител“ на радиотехническото разузнаване, сходни по дизайн с ракетата „Сатурн“, използвана от НАСА.

Изстрелването беше успешно и „Космос 1666“ бил изведен в орбита. Но последната степен на ракета „Циклон-3“ не изгоряла, а останала да лети около Земята.

След 28 години, облакът от отломки от частта от „Циклон-3“, станали още по-опасни, отколкото преди.

През 2013 г над Индийския океан малкият еквадорския спътник Pegaso се сблъскал с останките, обграждащи „Циклон-3“.

След сблъсъка поради несъгласуваност на антените, спътникът изменил орбитата си. Той започнал да се върти бясно и от него не можело да се получат съобщение или да се изпратят данни.

Три месеца след инцидента Еквадорската гражданска космическа  агенция EXA е заявила, че Pegaso е завършил своята мисия.

Лени Рифенштал несъмнено принадлежи на този орден. Толкова пъти, тя се е „възраждала от пепелта“. Друг човек на нейно място просто би умрял.
Когато официално ѝ забранили да се занимава с творчество, тя заминала за Судан и рискувайки, със много страх, снимала там филм за нубийците. Материалът не я удовлетворил и тя направила фотоалбум за красотата на телата на чернокожите, което отново предизвикало скандал около името ѝ. В това, че тя снимала негри, видели нациска мотивировка.
В началото на 70-те заедно с приятелят си водолаза Хорст започнала да се гмурка в дълбините на океана. Той бил с 40 години по-млад от нея. Двамата с Хорст наели малка къщичка на Малдивите, където тя е направила повече от 2000 гмуркания. В резултат на това Лени създала своя пореден филм за тайните на Индийския океан, наречен „Впечатления под водата“. Тези, които са го видели, казват, че е много зрелищен, с неописуеми красоти от океанското дъно.
Във водата Лени не чувствала болка, която непрекъснато съпътствувала нейното осакатено тяло. На сушата тя имала с какво да се занимава. Когато се изморявала, лягала си, в затоплено легло от грейки. Спяла по два часа и отново заставала пред компютъра.
Стогодишнината си тя отбелязала с голям размах. В хотел на брега на Штарнбергерзе били поканени повече от сто гости. На вечерта били предложени пушена риба, птица със сос от трюфели и шампанско.  Пред гостите Лени Рифенщал излязла с доста предизвикателна рокля.