Пак препече. Сякаш е юли. Но това не пречеше на дядо Симеон и внукът му Симо да разговарят под големия орех.
Там бе прохладно и удобно на пейката, която старецът бе сглобил от две пънчета и една дъска.
– Представи си, че се разхождаш по земята заедно с Исус, – замечтано се усмихна дядо Симеон.
– Ау, – възкликна Симо, – тогава ще видя с очите си чудесата Му.
– Не само това, – каза старецът. – Ти ще чуеш гласа Му, ще видиш лицето Му, ще почувстваш докосването Му.
– Еха, – подскочи Симо , – прав си, дядо.
– Именно това Той имаше предвид, когато каза: „За ваше добро си отивам ….“
– Какво може да бъде по-добро от Христос с нас? – ококори очи Симо.
– По-добро е Христос в нас чрез Светия Дух. Исус никога не е искал да се опитаме да извървим християнското си пътуване сами или със собствени сили.
– Много от нас живеят живота си, борейки се и стремейки се, често с най-добро намерение, да следват Бог, – отбеляза Симо.
– Да, но го правят по плът, – възрази старецът.
– Тогава как?
– Исус ни е предоставил нов начин на живот чрез Своя Дух. За това всеки ден се молим, Бог да отвори очите и сърцата ни по нов и по-дълбок начин за Светия Му Дух.