Всичко мина добре, макар че Юсейн Болт започна етапа си от втора позиция. Той не остави на японците никакви шансове.

Болт е завоювал общо девет златни медала. Сравняват го с двамата велики спортисти на всички времена финландеца Паоло Нурми и американеца Карл Люис.

Болт планира да завърши изявите си през 2017 г. на Световното първенство в Токио. И ако и там спечели, в днешния свят в спринта няма спортист равен на него.

Някой му бил казал, че ако стане деветкратен олимпийски шампион, ще получи безсмъртие.

Не са го излъгали. Той стана „безсмъртен“ в историята на световния спорт.

Делфините просто така не биха атакували акулите. Това се случва, когато хищникът напада на отбилия се от стадото делфин. Когато делфините забележат това, то шанса на акулата да получи плячката си е нула. Така акулите са обречени на смърт.

Понякога на акулата се отдава възможност да избяга и да се скрие. Това става, ако делфините не заобиколят веднага хищника. По такъв начин делфините могат да обърнат акулите и да парализират действията им.

Те са готови да се защитават до последно, до смъртта на нарушителя.

Силата на делфините се дължи на тяхната сплотеност и единство. Ако действат самостоятелно, то в схватката едва ли биха удържали победа.

А това, че акулите се боят от делфините е много съмнително.

На плътския човек изобщо не му идва на ум да се моли. Казват, че този, който не се моли, не се чувства добре. Съмнявам се в това.

Зле ще се чувства не човека, а Божия Син, който живее в него, защото този живот се поддържа не с храна, а с молитва.

Обикновено гледаме към молитвата като средство за добиване на нещо. Библията ни казва, че чрез молитвата познаваме Бога.

Ние мърморим и крещим, борим се за вярата, уморяваме се, но искаме нещо много малко.

А как дръзновено искат децата!

Искайте и Господ ще работи. Дайте шанс на Исус, дайте Му възможност да се разгърне. Но никой не отстъпва на Христос, докато не стигне предела.

Само чрез молитва можете да контактувате в Божията реалност. Пред Бога бъдете каквито сте, говорете Му за всичко, което ви тежи и  за което вече сте безсилни да направите нещо.

А ако мислите, че сами можете да направите каквото и да е, какъв е смисъла да молите за това Бога?

„Молитвата променя света“, по-точно молитвата променя мен, а чрез тази промяна светът се видоизменя и поправя.

Молитвата не променя нещо външно, а твори чудеса в душата на този, който се моли.

Ели бе най-обикновен тинейджър. Като всички останали на нейната възраст, тя ходеше на училище и се срещаше с момче, което се казваше Станислав.

Съвсем неочаквано Ели започна да има често силно главоболие. След няколко мъчителни дни, тя отиде на лекар.

Той ѝ постави доста страшна диагноза:

– Имате рак. Единственият изход от създалото се положение е химиотерапия.

След като разбра за диагнозата на Ели, Станислав изпадна шок.

– Защо точно на нея? – той удряше с юмруци по стената. – Тя е толкова добра, защо….? Какво ще правя без нея?

Сълзите му се стичаха по бузите, а болката свиваше сърцето му и не му даваше спокойствие.

Когато се поуспокои Станислав започна да разсъждава по-трезво:

– Сега тя се нуждае от подкрепа, а не от моето хленчене.

И той нито за миг не се отдели от нея, не преставаше да се грижи и да я подкрепя.

Малко по-късно родителите на Ели узнаха още една шокираща новина:

– Дъщеря ви е бременна.

При други обстоятелства майка ѝ и баща ѝ биха се зарадвали, но сега ….

Ели бе изправена пред много важен избор:

– Ти сама трябва да решиш, – каза ѝ лекарят. – Детето, което носиш ще умре, ако продължиш химиотерапията. Но ако спреш лечението, ти ще си отидеш.

Ели дълго мисли:

„Ако продължа да се лекувам ще живея, но ще убия това, което още не е видяло бял свят. Ако то се роди, аз ще умра. Това лечение е болезнено и не се знае какъв ще бъде изхода …. но …… мога да дам шанс на едно малко човече да се радва на живота ….“

И накрая тя реши. След девет месеца Ели роди син.

След раждането тя каза на акушерката:

– Това е всичко. Направих така, както сметнах за най-добре. Изпълних дълга си.

След една седмица Ели излезе от болницата със сина си. Оставаха ѝ само 12 дена живот и тя ги прекара с детето си. Умирайки тя не го изпускаше от ръцете си.

Заради детето си Ели пожертва живота си, понякога на това не би се решила и зряла жена.

Нови изследвания показват, че синдромът на прегаряне по време на работа може да бъде причинено от несъответствие между вътрешни нужди и спецификата на работата.

Например, един приятелски настроен счетоводител жена, обичаща да общува с хора, имат малък шанс това да направи това с колегите или клиентите си.

Този вид несъответствие, между изискванията на работното място и социалната необходимост, прави човек по-склонни към емоционално прегаряне.

Под дългосрочно прегряване се разбира реакцията на хроничните емоционални и междуличностни стресови фактори на работното място.

Учените са установили, че за да се предотврати „изгарянето“, важно е да има съгласуваност между нуждите в два основни аспекта на работата: нуждата от вниманието от страна на другите и способността да поеме отговорност за други хора.