Данчо бе попаднал в ужасно стресираща ситуация. Той чувстваше, че се дави, търсеше шамандурата, но не я виждаше.
В този критичен за него момент, той попита приятеля си Димо:
– Какво да правя? Повече не мога така!
– Просто, – усмихна се Димо, – дай го на Господа.
Това бе едно от нещата, което силно притесняваше Данчо. Затова той попита:
– Как да го направя?
– Буквално, признай: Не мога да го направя сам, Господи. Помогни ми.
– Добре, – съгласи се Данчо, – нещата изглежда се подобряват след този външен израз, но неизбежно то се прокрадва обратно.
– Какво имаш предвид? – вдигна озадачено рамене Димо.
– Например, предавам моето безпокойство във понеделник, но в петък нещо друго може да надигне глава и аз отново съм разтревожен.
– Предаването на Бога е нещо, което трябва да направиш повече от веднъж. Това трябва да е ежедневна практика.
– Май, – Данчо се почеса по главата, – всекидневно трябва да предавам проблемите си на Бога. Да се доверявам единствено на силата Му, за да се справя със земните си борби.
– Които бледнеят в сравнение с вечността, – потупа го Димо по рамото.