Оксиморон е фигура на речта, в която умишлено се комбинират две думи с противоположни значения. Така се създават стилистични ефекти. Например, „жив труп“ или „обикновено чудо“.

Думата „оксиморон“ само по себе си е оксиморон.

Тя произлиза от гръцкия корени на ὀξύς – „проницателен“ и  μωρός – „глупав“.

С други думи оксиморон може да се преведе като „умна глупост“.

Хората много обичат пророчества, чудеса и гадаене на сънищата.

Ако някой чудотворец или пророк подведе Божиите хора да следват  неговите богове, той е лъжепророк.

Човешкото сърце е измамливо и нас лесно могат да ни заблудят.

Но ако в сърцето ни гори любов към Бога, ние ще следваме истината, слушайки само Божието Слово.

По този начин Бог ни изпитва, колко Го обичаме.

Беше празник. Християните празнуваха рождения ден на Църквата.Това е един от най-големите празници за християнския свят.

Илиян обучаваше децата в неделното училище към тяхната църква. Урокът му бе свързан с днешния празник Педесетница.

Той каза на децата:

– Представяте ли си каква е била изненадата на Христовите ученици, когато са видели как много хора, говорещи различни езици, научиха за Исус. Това бе следствие от изливането на Святия Дух в горницата, където се бяха събрали на молитва тези, които до вчера следваха Христос.

– Навалицата, която се бе събрала, се бе смутила, защото ги слушаха да говорят на техния език, – обади се Милан, малко русокосо момче.

– Да, партяни, мидяни и еламити и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Памфилия, от Египет и ония страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим – и юдеи и прозелити, критяни и араби,  ги слушаха да говорят на техните езици за великите Божии дела, – каза Илиян. – Това беше необикновено чудо.

След урока Илиян се върна назад в спомените си. Той бе отишъл на работа в друга страна. Там никого не познаваше. Но когато разпозна в една от постройките близо до квартирата си християнска църква, много се зарадва. Веднага взе решение:

– Още тази неделя ще я посетя.

Когато в края на седмицата посети църквата, Илиян забеляза нещо много интересно. Проповедта, песните и молитвите бяха на език, който почти не разбираше, но все пак се чувстваше у дома. Той схващаше всичко, без да се нуждае от превод.

Святият Дух му даде да почувства мира, любовта и искреността в думите, които чуваше, а също и радостта от песните и молитвите.

Илиян разбираше какво хората правят по интонацията и жестовете. Сещаше се за някои от песните по мелодията.

Човек може да се намира далече от родината си, но това не означава, че трябва да е откаже да посещава тамошните църкви, особено ако не знае езика.

Общото ни служение като християни и водителството на Святия Дух ни помага да разбираме всичко и да бъдем част от Христовото тяло.

Инцидентът е станал в район, където има голям брой хищници.

Свещеникът е довел учениците си, за да им демонстрира едно от чудесата, описано в Библията – ходенето на Исус по водата.

Той влязъл във водата, изминал 30 метра и в момента, когато се готвел да се върне на сушата, го нападнали три крокодила.

– Все още не можем да разберем, как можа това да се случи. Той се моли цяла седмица, а крокодилите го убиха за няколко минути? – коментирали са учениците, станали свидетели на инцидента.

Когато сътрудниците на аварийните служби дошли, свещеникът вече бил мъртъв.

Няма разказ, от който да научим как точно е станало самото възкресение. Не знаем как е бил отвален камъка и по какъв начин е излязъл Исус от гроба.

Дали възкресението е станало мигновено или отнело часове, за да започнат телесните органи да функционират отново? Какво е било тялото на Спасителя?

Просто хората намериха гроба празен, а Живият не е могъл да остане сред мъртвите.

Бог действа в живота ни, дори когато не можем да видим това или не знаем как точно се случва.

Когато се усъмним, че ни е забравил, Той продължава да работи в нас.

Всичко, което не разбираме за Христовото възкресение, ни помага да вярваме в Божието дело в света.

Когато отидоха на гроба на Исус, жените очакваха да намерят мъртвото му тяло. Не се надяваха на чудо, но продължаваха вярно да служат на своя Учител.

Когато вярата им бе подновена, те изтичаха при останалите, за да им разкажат какво се е случило.

Дори, когато сме обезверени, можем да продължим пътя си с вяра, да служим на другите, да даваме щедро и така да прославяме Бога. Само така ще можем да преживеем чудесата, които Бог е приготвил за нас.