Никое друго раждане на бог или детство на мъдрец не ни напомня Рождество.

Истината е, че въздействието на тази история върху човешката природа има много специфичен и индивидуален характер. Това не е легенда или животоописание на велик човек. Тази история ни изненадва от вътре и ни трогва до сълзи.

Сякаш в самия център на скромния си дом откриваме скришна стая, за чието съществуване не сме и подозирали, но виждаме как от вътре струи светлина.

Сякаш в дъното на собственото си сърце откриваме нещо, което ни води към добро. То не е изградено от здравия материал на света, а от вещество, чиято сила с лекота ни докосва и отлетява. Това е онази мимолетна нежност в нас, която се е превърнала във вечност. Миг на слабост, даряващ ни по някакъв странен начин със сила и покой. Това е накъсан говор и не стигащи думи, които се уплътняват и стават ненакърнени.

Влъхвите потъват в далечни страни. В планините спират да отекват стъпките на овчарите. Само нощта и пещерата са загърнали в гънките си нещо по-човешко от самото човечество.

Нобел изобрети динамита, за да облекчи човешкия труд в борбата му с природата, т.е. да взривяват гранитът.
А човечеството направи от това изобретение най-страшното средство за изтребление.
И на огорчения Нобел остана само да основе от „динамитните доходи“ премия на мира, за да изкупи макар и малко своя неволен грях пред човечеството.

Бившия генерален директор на една известна корпорация е направил изследвания върху развитието на човека. Оказало се, че през 60-те на миналото столетие, технологическия прогрес бил огромен. По-рано парите се ограбвали, а сега ги „заработват“ с търговия. И този фактор е станал важен етап в развитието на човечеството, по-специално на икономиката. В средата на ХХ век хората са вярвали, че през следващите 50 години ще бъдат решаващи за живота на Земята. Така и не дочакахме това, с изключение на развитието на компютърните технологии. Приходите постепенно се увеличават, но това все още не е достатъчно. Като следствие от това ние изпълняваме дадена работа за по-дълго време, а обема не се увеличава.
Според Питър Тиел, човекът е забравил как да достигнат нови висоти. В същото време, той копира технология, използвана от няколко години. Е, разбира се има и съответно усъвършенстване.
Има два начина за прогрес. Първият е хоризонталния и представлява копиране на внедрени неща. За пример вземете последните 50 години на Китай. Никой не се съмнява, че в близко бъдеще тази държавата ще бъде подобна на днешен САЩ. Може би китайците ще пропусне някои от етапите, но общата тенденция продължава.
Съществува и вертикален прогрес, той се нарича още интензивен. В основата му лежи създаването на нов механизъм или технология. В научните среди, се нарича „преход от 0 до 1.“ Като правило, източник на такъв напредък е Калифорния, особено в Силиконовата долина. Но това е много малко за нашата цивилизация.
Голям брой от хората отделят повече внимание на глобализацията, а не на технологиите. Ако говорим за зависимостта на развитите и перспективни страни, то технологии вече не се внедряват, както по-рано.При хората не съществува стимул за това. Навярно се смята, че човечеството не се нуждае от технологии.