Римската империя се бе разпростряла над много народи. На Тиберий му бе трудно да се справя със всички племена и националности, които обитаваха големите предели на империята му. Имаше доста трудности и проблеми с евреите.

Дълго време мисли по въпроса и един ден му дойде гениална идея. Той повика Пилат и му нареди:

– Издигни Назарянина на пиедестал над всички фалшиви месии преди него и дай доказателство на евреите, че той е техния истински Бог.

Пилат бе виждал  Исус. Мълвата за Неговите чудеса се ширеше из пустинята като чума. За това Пилат много се изненада от думите на императора. Той не можеше да схване какво точно имаше предвид Тиберий.

– Това може да стане само със смъртта му, – продължи императорът, – по-точно с илюзия за смъртта му. Ще бъде чудо, което не можеш да постигнеш с лъжа и измама. Ще създадеш пълна илюзия у хората за неговото възкресение. Дайте му отвара от оная билка …. питай долу те ще ти кажат коя точно. Тя ще заблуди тълпата, че той е мъртъв, а всъщност ще бъде само дълбоко заспал. Ако начинанието ти е успешно, ще усмириш и най-големите неверници.

Пилат не можеше още да осъзнае идеята на Тиберий, за това само мълчеше.

– Трябва да сложим край на техните мечти и очаквания, – започна възторжено императорът. –  Необходимо е да повярват, че той е дошъл. Вярата за появата му трябва да се разпръсне нашир и на длъж. Мълвата трябва да започне от сърцето на Ерусалим.

– И каква изгода ще получи Рим от това? – попита плахо Пилат.

– Вярата им, която проповядва примирение, нея ще я използваме срещу тях, – започна да обяснява Тиберий. – И ще се сдобием с благата им. Ние ще се присмиваме на вярата им, а в същото време ще прибираме тайно парите, които дават за дарения. Колкото по-силно почитат и се кланят на своя лъжебог, толкова по-слаби ще стават. Именно от тази им слабост ще се възползваме. И ще контролираме не само телата им, но и душите им.

Пилат кимна с глава и излезе. Той бе окуражен от дръзкия план на Тиберий. Осъзнаваше, че императорът смяташе чрез този човек, да укроти и повлияе на евреите.

За да създаде пълна илюзия за възкресението на Назарянина, Пилат нареди Исус да бъде жестоко бит пред очите на тълпата. Той самият не бе нужно да присъства на екзекуцията. Вместо това нареди на някои от елитната гвардия да довършат задачата.

Пилат бе доволен и очакваше вече да чуе за резултатите, за да докладва на Тиберий, когато при него влезе запъхтян войник и докладва:

– Назарянина  умря.

– Как така нали трябваше само да бъде приспан? – разтрепера се Пилат.

– Изглежда докторът не е преценил правилното количество от отварата ….

Пилат вече не го слушаше, главата му бучеше: „По-далече от Тиберий. Ако узнае какво е станало, ще ме последва съдбата на Назарянина“.

И той хукна, нищо не каза и на жена си. Имаше желание само да се скрие някъде.

„На кого сега да има доверие. Никой не трябва да научи какво е станало. Иначе Тиберий ще ме извика и ще ме разпитва ….“

Паниката му растеше. Затвори се в една стая и така прекара три дена. Когато вече мислеше, че ще откачи от страх, при него дойде един от верните му хора и му съобщи:

– Назарянина станал и излязъл от гроба жив.

Пилат го гледаше изумен.

„Как е възможно, човек да се върне от смъртта? – Пилат се стъписа. – Нали видях засъхналите му рани. Тялото му беше студено. Когато допрях глава до гърдите му сърцето му не туптеше. Каква е тази неземна сила, която наистина го е измъкнала от смъртта? ….Не може да бъде ….“

Изведнъж ярка мисъл разтърси Пилат и той извика:

– Той е истинския Месия ….. Клавдия беше права ….

В коритото на река Бруней се намира селище, състоящо се от четири села, които буквално са във водата. То се нарича Kampong Ayer и неговата история е на повече от 1300 години.

Там живеят около 30 хиляди човека, което е 10% от населението на страната.

Училищата, полицейските участъци, противопожарните станции, болниците, пазарите и къщите са на кокили. Всички съоръжения са свързани с мостове, с обща дължина надвишаваща 36 километра.

Интересното е, че на кокили поставят и съвременните здания от бетон.

Първоначално Kampong Ayer се е разполагало ниско по течението на реката, близо до нейното устие. С течение на времето, селището постепенно „се премества“ нагоре по реката.

Kampong Ayer е признато като национално богатство и държавата полага големи усилия, за да се запази този начин на живот.

Андрей и Радослав от малки бяха неразделни. Те заедно играеха и се веселяха. Винаги намираха нещо интересно, което да ги увлича и двамата.

Минаха години и приятелите решиха да си намерят работа, с която да се занимават през целия си живот.

Веднъж Андрей дойде при Радослав и му се похвали:

– Срещнах един много богат човек. Той ще ме научи правилно да инвестирам и управлявам парите си. От него ще науча как да преумножа това, което притежавам.

Радослав се зарадва за приятеля си и го помоли:

– Кажи някоя дума и за мен на този човек. Нека ме вземе за свой ученик и да ме научи да инвестирам добре и аз.

Но човекът отказа да вземе още един да обучава.

След няколко дни Радослав развълнуван отиде при Андрей:

– Скоро и аз ще се науча да инвестирам. Срещнах много добър човек, който ще ме научи да инвестирам своята любов към хората, да им помагам, да ги подкрепям. Просто да ги обичам и да се грижа за всеки един от тях.

Андрей се засмя:

– Това е пълна глупост. Чиста загуба. Няма нищо да получиш от такова инвестиране.

Но въпреки всичко уважил изборът на приятеля си.

След няколко години Андрей и Радослав трябваше да се разделят. Пътищата им се разминаваха много години.

Изминаха десет години и Андрей стана много богат човек. Той преживя много финансови изкачвания и падения. Смяташе, че напълно е овладял изкуството да инвестира.

Но всичко това беше малко за него. Той искаше още по-голямо богатство. На практика Андрей нямаше минута свободно време, за да се наслади на това, което имаше. Безпокойството и напрежението никога не го напускаха.

Даже, когато жертваше част от парите си за хората, те отново идваха и искаха още. Да дава вече му беше трудно, алчността не му даваше покой.

Веднъж Андрей реши да посети приятелят си от детството и да види какво бе постигнал в живота си. Той разпита за селото, в което живееше Радослав и отиде при него.

Андрей се изненада на спокойствието и хармонията, които царяха на това място. Имаше чувството, че е попаднал в друг свят.

Той намери къщата на Радослав и разбра, че не беше единствения човек, който иска да се срещне с него. Много хора чакаха на опашка, за да поговорят с Радослав.

Най-накрая дойде реда и на Андрей. Той видя приятелят си облечен в бели дрехи., изглеждаше като истински цар.

Когато Андрей погледна в добрите и любящи очи на приятеля си, се разплака от радост и щастие.

Радослав го прегърна и цялото напрежение на Андрей се изпари. Тревогите и притесненията му изчезнаха, а в сърцето му настъпи мир.

Андрей се усмихна и с треперещ глас каза:

– Приятелю мой, ти си истинския инвеститор.

– Да, скъпи, дивидентите от Любовта е любов.

Господ изисква много повече от това, ако ви ударят по едната буза, да дадете и другата, и ако ви отнемат връхната дреха да не ги възпрепятствате да вземат и ризата ви.

Много ли постъпват така? Дано да са повече.

Тихон Задонский се опитал да убеди млад помешчик да оправи живота си, но в отговор получил удар по бузата.

И как постъпил Тихон след това?

Той паднал на колене пред този дързък господар и казал:

– Прости ми, че те въведох в  гняв и раздразнение.

Какъв бил резултата?

Дръзкия млад човек бил поразен и шокиран. Той паднал пред краката на Задонский, покаял се и напълно променил досегашния си живот, станал християнин за пример.

“ И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях“.

Един езичник попитал раннохристиянския апологет Атинагор:

– Как може телесната болест да се отрази на дейността на нематериалната душа?

За да отговори, Атинагор привел следния пример:

– Душата е музикантът, а тялото инструмента. Ако инструмента е повреден, музиканта няма да може да извлече от него хармонични звуци. От друга страна, ако музикантът е болен, то инструментът ще остане безмълвен.

Това е само образ. В действителност връзката между тялото и душата е неизмеримо по-голяма. Тялото и душата представляват единната човешка личност.

Благодарение на поста тялото става по-точен инструмент, способен да улавя всяко движение на музиканта – душата. Образно казано, тялото на африканския барабан се превръща в цигулка Страдивариус.

Постът помага да се възстанови йерархията на духовните сили, подчинявайки сложната психическа организация на човека на висшите духовни цели.

Постът помага на душата да победи страстите. Извлича душата като перла от раковина и я освобождава от плена на всяко грубиянство и порочност.

Постът е важен фактор за съхраняване и възстановяване единството на душата и тялото.