Един крал искал правилно да управлява народа си, за това се обърнал за съвет към един мъдрец:

– Как трябва да постъпва човек, за да управлява както трябва народа си?

– Трябва да имаш пет достойнства и да премахнеш четири недостатъка, – отговорил мъдрецът.

– Кой са тези пет достойнства? – попитал краля.

– Благородния мъж показва милост, но не поема разходи. Не предизвиква злоба и гняв у хората, когато ги кара да се трудят. Неговите желания са несъвместими с алчността. Той е величествен, но чужд на високомерието. Страшен, но в него няма свирепост.

– А какво означава „да показва милост, но да не поема разходи“?

– Да бъде добър към хората и да използва всичко, което им носи изгода. Това не е ли милост, която не изисква разходи? Ако на хората, които им се възлага работа и могат да избират труд, който е по силите им, това ще предизвика ли гняв у тях? Когато се стремиш към човечност и я постигаш, от къде може да се появи алчността? Благородния мъж не смее да прояви пренебрежение, когато има работа с многочислени или немного велики и малки. Това не е ли величие, без високомерие? Благородния човек носи необходимата шапка и дрехи, погледът му е пълен с достойнство, той е толкова внушителен, че когато хората го гледат изпитват трепет. Такъв човек не е ли страшен, но без да бъде жесток?

– А какви са четирите недостатъка? – попитал краля.

– Да накажеш тези,  които не си инструктирал, това означава да бъдеш жесток. Да искаш дадено изпълнение, без да си предупредил по-рано, означава да проявиш насилие. Да забавяш заповед и в същото време да добавяш срок за изпълнението ѝ, нанасяш вреда. Ако в кой да е случай се ограничаваш, да дадеш какво да е на хората, това означава да се отнесеш формално към нещата.

В една страна живеел крал, чиято страст била, да се шегува. Един ден трябвало да бъде наказан човек за престъпление. На краля му станало скучно и той дал шанс на престъпника.

Пред човекът, който очаквал присъдата си, поставили два големи съда с топки. Те били абсолютно еднакви по размер и маса. Във всеки имало по 25 броя. Единствената разлика била, че в единия съд имало само червени топки, а в другия черни.

Условието било, да завържат очите на затворника, а след това няколко пъти да пренаредят съдовете и да разбъркат съдържанието им. Осъдения трябвало да изтегли една топка. Червената означавала живот, а черната смърт.

Осъденият помолил краля, преди да му завържат очите да премести няколко топки от единия съд в другия. Може ли това да увеличи шансовете му за живот?

Вие как мислите? Има ли затворника по-голям шанс при това условие да оцелее? Ако бяхте на негово място как бихте пренаредили топките в съдовете, за да останете живи?

Може и малко да експериментирате, макар и с по-малко топки, но смятам че в случая трябва да съобразите нещо, все пак не става въпрос за 100 % отърваване от смърт.

Отговор: Да, това е възможно. За целта затворникът трябва да размести топките така, че в първият съд да останат само червени, а във втория останалите. По такъв начин ако попадне на първия съд, то със сигурност ще остане жив. А ако тегли от втория, шансовете му са 24 към 25, т.е. почти 50% на 50%.

Комарите чуват чрез специални антени, които се намират на главата им.

Първият човек, който се е досетил за това е известният Хирам Стивънс Максим, изобретателят на пистолет със същото име.

Веднъж разхождайки се около Гранд хотел в Ню Йорк, Максим забелязал, че около скоро поставения електротрансформатор, електричеството тъкмо било навлязло на мода, са е събрал цял рояк комари.

Когато трансформаторът бил изключен , комарите се махали.

Максим се заинтересувал от поведението на насекомите и продължил своите наблюдения.

Оказало се, че на звука, който отделя трансформаторът, наподобява на жуженето на самки комари, за това на това място прелитали само мъжки комари.

Експеримент направен в закрито помещение с помощта на камертон показал, че комарите реагират на съответния звук като повдигат антените си.

Направените по-късно задълбочени изследвания потвърдили твърденията на Максим.

На остров Ява в Индийския океан се намира така наречената „Долина на смъртта“. Тя е получила такова мрачно име заради отделящия се от нея въглероден диоксид.

Животни, които минават през тази долина, се задъхват, падат и умират. Тя цялата е осеяна с костите им.

Човек, може спокойно да мине през нея, тъй като въглеродния диоксид се движи по-ниско от дихателните органи на хората. Но горко на този, който легне или седне в тази долина.

Около Неапол в Италия има малка пещера, която поразява по същия начин като „Долината на смъртта“. В нея на малко повече от половин метър от земята се носи въглероден диоксид.

Светът, в който живеем, представлява „Долина на смъртта“. В него гинат милиони хора. Но християните, които дишат прочистения въздух, резултат от Божията любов, се движат безопасно в него.

Тези, които решат да си отдъхнат и се отпуснат в вонящата му атмосфера, трудно стават отново живи. Много от тях загиват в греха.

Вдигнете главите си към Господа и дишайте дълбоко в атмосферата на Святия Дух, защото само там ще намерите живот.

Неприятно е, когато отскочиш до малко магазинче или павилион и те срещне надпис: „Отивам до склада“, „Ще се върна скоро“ и т.н., но това „скоро“ понякога се проточва до час-два.

Тъй като на много места работи само по един продавач, а понякога той трябва да отиде до тоалетната, човекът който работи в магазина оставя бележка „скоро ще се върна“, но и това не помагана нетърпеливия клиент.

Ето как са решили проблема в един магазин в Израел, където работи само един човек.

Той оставя бележка: „Ще се върна след седем минути“. Разликата не е голяма  в сравнение с другите съобщения, но все пак се получава.

Ще попитате: „Защо 7, а не 5 или 10 минути?“ Пет минути изглеждат недостатъчни, а десет са твърде много за чакане. Освен това 5, 10, 15 се възприемат като закръглени и неточни числа.

Седмицата предизвиква повече доверие и интерес, „а защо толкова?“

Така в дадената ситуация у клиента възникват положителни емоции, а това благоприятно влияе на бизнеса.