Една от основните причини за унищожаването на семейството е, че сме забравили Божията заповед за брак.

Бог ни е дал брака и начина, по който се създава той, не се е изменил.

Исус каза: “ „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът?“ Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва“.

Бракът е символ на единството на Христос и Неговата Църква, единство, което никога не може да се разкъса.

Все още няма абсолютно безнадеждни семейства. Всяка връзка може да се възстанови с помощта на Бога. Но за това е нужно да се смирим и да отхвърлим гордостта и ината си. Ние сме длъжни първо да мислим за другите, а след това за себе си.

Ако в живота ти все още е имало развод, то Бог може да прости, да изцели това и да даде надежда за бъдещето.

Ако си женен, цени своята съпруга и посвети своя брак на Христос.

Хора с деменция често забравят подробности от всекидневен си живот. Дори могат да се загубят.

Един ден в полицията се обади разтревожен женски глас:

– Моята майка е на 86 години. Тя има деменция и …. изглежда се е загубила.

– Обяснете спокойно какво точно се е случило, – помоли я дежурният полицай Миронов.

– Преди час тя излезе на разходка около къщата и още не се е прибрала. Излязох и я търсих наоколо, но не я намерих.

Петима полицаи заедно със кучета, тръгнаха да търсят възрастната жена.

Интересното е, че точно Миронов пръв я видя.

– Здравейте, – поздрави я любезно полицая.

– Не мога да разбера, – каза притеснено възрастната жена, – от къде се появи полицай в гората?

– И аз се разхождам, като вас, – отговори добродушно полицая.

– Защо пък не, – съгласи се старицата, – днес е прекрасен слънчев ден. Всеки човек има нужда от разходка.

Тя му се усмихна вече успокоена.

– Аз май се заблудих, – каза възрастната жена.

– Не се притеснявайте, – каза Миронов, – аз ще ви помогна.

След това той я хвана за ръката и двамата бавно тръгнаха към дома ѝ.

По пътя полицаят и жената разговаряха. При размяната на мисли,  тя се чувстваше като в свои води.

– В какво се крие тайната на вашият дълъг живот и здравето ви? – попита я Миронов.

– За това е необходимо да се води активен начин на живот и човек правилно да се храни, – отговори възрастната жена.

В тази история може да не виждате нищо особено, но нима не ви става хубаво, когато видите някой да се отнася добре особено към болен възрастен човек?

Миронов по-късно сподели с хората от квартала:
– За мен най-голямото отличие е да помагам на хората, така че те да се чувстват добре, независимо на каква възраст са.

Какво се случва, когато се колебаете да извършите това, което ви е казал Бог? Тогава първата крачка прави вашия враг. Дяволът ще действа с натиск върху вас.

Ако искате да живеете с вяра, тогава колебанията и съмненията ще бъдат едни от най-рискованите навици, които можете да си позволите. Те се явяват в резултат на нерешителността ви.

Библията казва, че такъв човек е нестабилен, не надежден и не е уверен в своите мисли, чувства и решения.

Ако мислите ви се раздвояват, такива ще бъдат и решенията ви. Вие се опитвате да живеете с вяра, а същевременно защитавате своя страх.

Ако вие се колебаете от вяра към страх и обратно, няма да имате никакъв напредък.

Още сега се разделете с навика си, да се колебаете. Вземете твърдо решение да се доверявате на Божието Слово и да постъпвате така, както То ви говори.

Когато към вас започнат да се прокрадват съмнение, отхвърляйте ги.

Когато Бог ви казва нещо, не губете време, за да го изпълните. Веднага пристъпвайте с вяра и по-този начин ще държите дявола далече от вас.

От март до ноември 1908 г и от март до септември 1910 г. в Баиловския затвор бил задържан Сталин.

По-късно неговата килия №39 е превърната в музей.

Йосиф Сталин е бил първият, на който му се отдало да избяга от този затвор.

Второто успешно бягство са извършили 10 човека осъдени на смърт, които изкопали канал в нощта на 1 октомври 1994 г.

През 2009 г. затворът бил унищожен във връзка със установяването на площад на държавния флаг.

Беше голям студ. По здравия лед, често преминаваха тигри. Човек можеше да ги види от балкона, как се ровят в кофите за боклук, търсейки нещо годно за храна.

Станислав Иванов бе старши лейтенант. Бе охрана и постоянно бе в готовност, ако го повикат.
Веднъж по телефона се обади уплашен мъжки глас:

– Старши лейтенант Иванов … тук … има тигър.

– Какво? Тигър? Ако нападне веднага стреляй! – каза Станислав.

– Да върви по дяволите Червената книга, – измърмори Иванов, човешкият живот е по важен.

А по телефона добави:

– Сега идвам.

Когато Станислав пристигна на мястото на поста, обадилия се му докладва:

– Там седи вече от двадесет минути и нищо не прави. Просто гледа …. това е всичко. Но е някак страшно…

Горкият толкова голяма котка той не бе виждал до сега.

Иванов позвъни:

– Тук наблизо до границата е забелязан тигър. За сега не напада. Поех поста.

След това скочи в колата. А тигърът седеше спокойно, не потрепваше Иванов наблюдаваше тигъра. По-точно това беше тигрица, която гледаше в определена посока.

Изведнъж Иванов забеляза между дърветата малки зверчета.

– Виж ти, – каза Иванов – малки тигърчета.

А големият звяр ги следеше и не помръдваше.

– Господин лейтенант, – обади се сержанта до него, – нещо в гората се размърда. Тя е довела тигърчетата си. Какво да правим?

– Не ги пипайте, – заповяда Иванов.

Старши лейтенанта отново се обади по телефона. Отговори му майорът, той бе мъдър и спокоен човек.
„Ако вземем тигърчетата, ще имаме проблем по-късно, – замисли се майорът. – Май трябва да се свържа със зоопарка. Ще им се обадя да изпратят хора. Но не трябва да убиваме тигрицата, навярно нуждата я е довела толкова близо, а жалко и за малките. Сама няма да тръгне. Там ще издъхне с тигърчетата си“.

– Ето какво лейтенант, каза майорът по телефона, – докарайте бавно колата до склада …. Ще ви изчакам.

От склада майорът извади  половин крава, подаде я на Иванов и каза:

– Вземи това и го хвърли на тигрицата. Бъдете внимателни, да не стане някоя беля.

Лесно е да се каже. Късът месо бе тежък, а снегът бе дълбок. Заедно със сержанта, сложили автомати на гърбовете си потеглиха.

Преди Иванов да тръгне с месото към животното и каза на сержанта:

– Наблюдавай и стреляй само в случай на … – и махна с ръка.

Тигрицата не мърдаше. Само големите ѝ жълти очи потрепваха. Иванов дотътри парчето месо на няколко крачки от животното и си тръгна ….

Тигрицата бавно се изправи. Дойде до месото. Помириса го. Удари го с лапа ….и го отнесе в гората.

Иванов и сержанта въздъхнаха спокойно.

Един ден по-късно Иванов бе обикалял постовете и отново бе на същото място, където бе засечена тигрицата. Беше ясна звездна нощ. Той излезе навън, извади една цигара и реши да запуши.

Щом драсна клечката кибрит и Иванов трепна. В тъмното, зад оградата седеше тигрицата, съвсем сама. Тя го наблюдаваше.

Иванов замръзна.

„Прекалено близо е, даже и пистолета си няма да мога да извадя – помисли си той“.

Тигрицата стана съвсем безшумно и бързо тръгна към него. Тя се вгледа внимателно в очите му…

„Това е всичко. Ето я смъртта, – помисли си старши лейтенанта“.

А тя мушна муцуната си под ръката му и се отърка о него, както котката правеше в къщи. Той я погали по гърба …. и тя изчезна безшумно така, както се бе появила.

Тогава Иванов разбра, че тигрицата бе дошла да му благодари. Той и досега е уверен, че животинска благодарност има и тя е много по-добра от хорската.