Не трябва през цялото време да се държиш в ръце, иначе в доста труден момент ще се съкрушиш, ще бъдеш смазан и съсипан.

Човек не може постоянно да бъде силен. Той не може през целия си живот да крие тъгата си и преживяванията си.

Трябва да дадем простор на чувствата си. И това е моментът, когато сълзите  ни освобождават от нервно напрежение и отрицателни емоции.

Запомнете, че да плачеш е полезно за здравето.

Сълзи донесат облекчение и това е първата стъпка към промяната. Сега остава да признаем чувствата си и да им даде воля, а след това да ги пуснем.

След като поплачем ние се успокояваме, отпускаме и по-лесно оценяваме нещата, след което взимаме по-правилни решения.

За това не се стремете да изглеждате до толкова силни, че да си забранявате да поплачете.

Сара от известно време се бе заела да учи езика на глухонемите. По цял ден переше ръце, съпроводена от усмивките и болезнените подигравки на близки и приятели.

Тя работеше в малък магазин и мечтаеше за времето, когато ще влезе някой глухоням да пазарува при нея и тя ще го обслужи, все едно в него няма нищо особено, което да го отличава от останалите хора.

Приятелката ѝ Лора казваше:

– Един здрав човек, никога не би разбрал инвалид. Има ли смисъл да се стараеш толкова?

– Обществото не дооценява как се чувстват такива хора, – казваше Сара. – Те имат нужда от разбиране и подкрепа. Бих искала да окажа помощ някой без крайник или лишен от слух, очи, ….

Един ден  мечтата на Сара се сбъдна. В малкото магазинче влезе младеж. Той пристъпи малко неуверено и притеснено към нея. Извади от джоба си смачкан лист и се приготви да обясни на продавачката какво иска.

Но изведнъж Сара вдигна ръце и заговори с него на езика на жестовете. Младежът остана поразен., но и радостен, че се е намерил човек, който го възприема като останалите, без недостатък.

Докато младежът пиеше кафе, Сара му подаде бележка. В нея бе написано:

„Научих езика на жестовете, за да можете да се чувствате тук добре, както всички останали хора, които пазаруват при мен“.

Какъв ли щеше да стане света, ако всички мислеха и постъпваха като Сара.

Най-важните неща  се изказват трудно. Докато са в главата ти, те изглеждат необятни, но облечеш ли ги в думи, се превръщат в съвсем обикновени, като че ли незначещи нищо неща.

Те отразяват истинската ти същност, но ти го държиш далече от другите, защото не искаш да се разкриваш на всеки. За това ги пазиш като съкровище, което биха ограбили от теб.

Трудно разкриваш душата си, защото в повечето случаи оставаш непонятен.

Така тайната ти остава заключена в теб, не защото не можеш да я разкажеш на някого, а поради отсъствието на човек, който да те изслуша и разбере.

Същността му се състои в това, че ако човек в определена ситуация предизвиква положително впечатление, то възниква несъзнателно „приписване“ на други положителни качества върху него, които впоследствие не се появяват.

При възникване на отрицателни впечатления, се вижда в човека само лошото, без да се забелязва пълната палитра от личностни характеристики.

Сред студентите е добре позната фразата: „Ако студентът работи усилено преди изпитите, след това това време работи за него“. Факт е, че ако студента добре се готви през семестъра и внимателно се подготвя за изпитите, получава само отлични оценки за 1-2 семестъра.

В последствие някои студенти, поради различни обстоятелства, започват да се трудят по-малко и на изпитите не винаги отговарят на всички въпроси.

Но преподавател, на който действа „ефектът на Ореола“, се старае да „доведе“ отговорите на студента до „отличен“.

Учени от Бейхангския университет и Aalborg University, Дания, са разработили екзоскелет, чиято основна функция е да възстанови пациенти временно загубили способността да ходят.

Екзоскелетът помага по-бързо да се възстанови след сериозна травма или укрепва мускулите на пациент, намиращ се дълго време в инвалидна количка и преминаващ рехабилитация.

Учените са насочили вниманието си към коленните стави, най-сложните в ставната система на човешкото тяло.

Именно коленните стави поемат по-голямата част от натоварването по време на ходене.

Движението на коляното става възможно при активността на няколко скелетната мускула разположени по повърхността и в центъра на въртене на ставите.

Адаптираният скелет помага на седящия пациент бързо да се възстанови и да започне да ходи.

Биомеханичната конструкция е доста сложна, но е пригодена за носене и удобна за човека.