Едва вчера Стилян Христов разбра нещо много страшно за себе си. Той чу, когато лекарят му каза:

– Вие имате смъртоносно сърдечно заболяване. Прогнозите са лоши. Нямате голям избор. Трябва да се подложите на операция.

Стилян се уплаши. Той не знаеше дали след това ще може да се прибере у дома си.

„Ами ако операцията не мине успешно. Ако след нея се залежа, кой ще ме погледне. Съпругата ми почина преди две години, децата ми са по чужбина….“ – терзаеше се Стилян.

Накрая се реши и постъпи в болницата. Там чакаха и други хора, за предстоящи операции и процедури. За кратко време Стилян се сприятели със някои от тях.

Изведнъж молитвите му се промениха. Вместо да се моли само за себе си, той започна да се моли и за другите хора. Когато почина един от новите му приятели, Стилян се опита да утеши близките му.

С други се насърчаваше взаимно, докато чакаше да го оперират.

Молеше се постоянно за своето здраве, докато един ден осъзна нещо много интересно.

– Молитвата ме променя, – каза си Стилян. – Бог ми даде възможност да свидетелствувам на другите и да бъда насърчен от тях. Ето, щом се доверих на Бога, аз се обърнах и започнах да помагам на ближните си.

Той бе преживял истинска промяна. Бе се превърнал в човек, който мисли първо за другите.

Този вид достига два метра, а теглото им може да бъде повече от 50 кг. Скоростта им е повече от 50 км/ч.
Средният палец на лапата на тази птица расте до 12 см и по външен вид напомня на кинжал.

Тези представители на пернатите, могат да охраняват своята територия, да защитават младото поколение или да чакат, да им дадат храна, ако човек е допуснал грешка при храненето им.

Тези птици били забелязани, че преследват и нападат хора. Те ги ритат, кълват, скачат на главите им и с клюн удрят по нея.

Възрастните пернати са доста опасни. те могат да убият куче, като го хванат с острите си лапи.
Говори се, че даже могат да убият и малък кон.

Светла и Сава отдавна са пенсионери. Преди са били учители в селището, където и сега живееха. Често ги срещат бившите им ученици и ги питат:

– Помните ли ме?

В повечето случаи се сещаха за имената им, но естествено е, че не можеха да запомнят всички на които са преподавали.

Двамата виждаха, как някои се натъжаваха, ако не ги познаеха, но и как грейваха лицата им, когато се сетеха за човека срещу тях. Припомняха си училищни истории и тогава всеки се чувстваше добре. Хубаво е да бъдеш запомнен.

Но най-хубавото е, че Бог не забравя никого от нас. Макар че сме толкова много, Той познава всеки от нас.

Колкото и да сме се отдалечили от Него, колкото и да сме се лутали, Господ ни помни, обича и вика по име.

Езеро в Австралия е придобило ярък розов цвят, но от това не трябва да се плашим.

Това не е бедствие предизвикано от човек или промишлено замърсяване.

Представители на Westgate Парк в Мелбърн смятат, че такъв отенък водата е получила в резултат на съвкупност от няколко природни фактора: високо ниво на соленост, високи температури, много слънце и липса на дъжд. Именно в такива условия разцъфтелите водорасли започнали да произвеждат червен пигмент.

Въпреки че ситуацията не е заплаха и е безопасна от гледна точка на екологията, работниците в парка предупреждават туристите да не се къпят в тези води. Препоръчват да се изчака моментът, когато езерото ще придобие първоначалния си цвят.

Това може да стане през зимата, когато в района ще позастудее.

Интересното е, че зимата в Австралия ще започне през юни.

Борис летеше с малък самолет. Когато излетя, той усети силна промяна в налягането. Уплаши се и започна да се моли:

– Моля Те , Господи, не позволявай да има турбулентност. Нека полетът да бъде безопасен.

Нашият живот прилича на полет, в който не знаем какво ни очаква – болест, смърт на близък човек, безработица, ….

Всички тези неща предизвикват турбулентност, в ежедневието ни, която ни плаши.

Хубаво е да знаем, че въпреки всички изненади по пътя, Бог винаги е с нас и винаги ни дарява с мир, независимо от обстоятелствата.