Група хора бяха обиколили количката на възрастна жена. Тя обясняваше като сочеше прозорците на дома си, които бяха покрити от мрежи, като предпазна мярка за крадци:

– Вижте мрежата как са я изкривили. Опитали са и рамката да изтръгнат.

– Ти видя ли ги, – обърна се закръглен мъж на средна възраст.

– Най-напред чух само тропане и удари, после нещо стържеха…..

– Защо не звънна веднага в полицията? – попита млад къдрокос младеж.

– Уплаших се и започнах да викам: „Асене, викай полиция, дошли са айдуци“. И те се разбягаха. – обясни сакатата жена.

– Тя като ми се обади, веднага звъннаха в полицията, – каза Тереза, жената, която идваше да ѝ помага. – Попитаха за адреса и казаха, че ще дойдат веднага, но вече минаха 40 минути, а тях още ги няма.

– Можеха да ме убият, – трепереше жената в количката. – То поне да имаше какво да вземат….

– А бай Кольо дето го пребиха преди месец, да не би да е имал? – каза намръщено Асен. – Намерили са само 20 лева и взели телефона му. Но човека още бере душа, скоро се е прибрал от болницата, но не може да се движи.

Полицейската кола спря пред външната врата на дома на баба Петра, саката жена, която още не се бе отърсила от страха, преживян при опита за нахлуване в дома ѝ.

В двора влязоха двама полицаи. Единият бе слаб и висок, а другият по-дребен и леко закръглен.

– Добро утро, – поздрави по-ниският от полицаите. – Какво се е случило.

– Щяха да ме убият, – извика истерично баба Петра.

– Влязоха ли при вас? – попита по-високият полицай.

– Не, помъчили са да влязат през прозореца, – запъхтяно обясни възрастната жена. – Вижте как са изкривили мрежата, откърти ли са и рамката, но като извиках, те побягнаха.

– Имаше ли някой при вас? – попита същия полицай.

– Тереза, жената, която ми помага дойде малко по-късно, – каза баба Петра.

– Нещо откраднато ли е? – попита дребният полицай.

– Не успяха, но следващия път, може и да … – ядосано каза сакатата жена.

– В случая няма престъпление, – започна да обяснява по-високият полицай. – Ако сте ги видели или знаете кои са, можем да отидем и да ги предупредим, повече да не ви закачат.

– Но вижте, те са нападнали дома ми, явно има следи, – извика баба Петра. – Как така няма престъпление? Какво искате, да намерите трупа ми и всичко тук да бъде разхвърлено и разбичкано ли?

– Извинете, – каза малко по-меко по-ниският от полицаите, – такъв е редът. Познахте ли някой от нападателите?

– Минчо, копелето на Петър и Васил на баба Дора внука ѝ, – каза възмутено баба Петра. – Те тук са известни с подвизите си.

– Къде живеят? – попита високият полицай.

– Минчо е две къщи по-надолу по улицата, от същата страна, а Васил е тук на ъгъла, – каза услужливо леля Пена.

– Добре ще отидем и ще ги предупредим, повече да не ви притесняват, – каза дребният полицай. И двамата си тръгнаха.

Хората събрали се  в двора на баба Петра след като видяха, че полицейската кола дойде и полицаи влязоха вътре, най-после задоволиха любопитството си.

След като си тръгнаха полицаите, някои започнаха да негодуват:

– И това ми било полиция….

– Нямало престъпление…. труп ли им трябва, за да разследват?

– Горката жена, следващия път като дойдат може да ѝ видят сметката…

Състоянието на баба Петра не бе по-добро.

– Няма закрила за нас възрастните хора, – въздъхна тъжно старата жена.

 

Учените са заявили, че смартфон лежащ близо до човека, му отвличат вниманието и снижава познавателните му способности, дори и да е изключен.

Изследователите са провели експеримент, в хода на който участниците трябвало да изпълнят задача, за която се изисква висока концентрация.

Всеки от участващите трябвало да постави смартфона си: на безвучен режим, да го премести в другата стая, да го сложи в джоба или чантата си.

Най-добре със задачата са се справили тези, чийто смартфони се намирали в другата стая.

Според учените, присъствието на смартфон до човека му отвлича вниманието и намалява познавателните му способности. Те са уверени, че част от умствените усилия на човека са насочени към следенето на смартфона. А това гарантира по-малко умствени усилия необходими за изпълнението на задачата.

Всеки който някога е скачал на въже, знае, че това не е лесна работа.

Въпреки това, съученици на едно от началните училища в Япония доказали, че изкуството да скачат на въже, за тях не е проблем.

На кадри е снимано как две момичета въртят въжето, а останалите 12 ученика скачат подред на него.

Движенията на децата изглеждат толкова идеални, че когато човек ги гледа има чувството, че плуват във въздуха.

В резултат на това за една минута те направили 225 скокове. Така талантливите ученици показали не само отлична физическа подготовка, но станали и световни рекордьори.

Предишният рекорд от 2013 г. е принадлежал на ученици от друго начално училище в Япония.

Много често хората стават заложници на собствените си неправилни решения.

Всеки ден те се оказват пред избор и вместо полезното избират лошото и вредното. Едва след това осъзнават, че неправилните решения водят към лоши последствия.

Цар Ровоам на инат отхвърли мъдрия съвет на старейшините на народа. Той послуша тези съветници, които му говореха това, което искаше да чуе. В резултат възникна конфронтация, което доведе до разделянето на страната.

„Каквото посее човек, това ще и да пожъне“.

В живота на всяка крачка трябва да се вземат решения. Някои от тях могат малко да ни повлияят, но за това пък други, коренно могат да променят живота ни.

Как подхождаш при избора на решение?

Най-важното е във всяка ситуация да искаш Божията воля. Моли се . Обърни се към Библията. Потърси съвет от вярващи приятели. Помоли Святият Дух да те настави в правилния път.

Бог ни обича, за това Неговият път е винаги най-добрия.

Жител на Пекин, възползващ се от това, че поради силните дъждове в някои райони на града нивото на водата се покачило, решил да спечели от това бедствие.

Тъй като хората, въпреки частичното наводнение на улиците, все пак трябвало да отидат на работа, а автомобилите в дадената ситуация се оказали съвсем безполезни, работникът любезно предложил своите услуги.

Решил, че в кофата на тракторът му се събират минимум 10 човека, новопоявилият се предприемач решил временно да стане лодкар, взимайки от всеки пътник, примерно, по 2,5 долара.

Тъй като това бил единствения изход от създалата се ситуация, много жители се възползвали от този необичаен вид транспорт.