В турско време еснаф се е наричало сдружение на майстори от един на същ  или сродни занаяти, например като хлебари и симитчии. Членовете на еснафа се събирали всяка година на общо събрание, наричано с думата от италиански произход лонджа, на което избирали свой „първомайстор“, нещо като председател на еснафа, негов помощник и еснафски съвет от 3–4 членове. Първомайсторът ръководел заседанията на еснафския съвет и задължително участвувал в него при приемане на нови майстори, калфи и чираци.  Изпълнявал ролята на съдия в спорове между майстори от еснафа. Имал право да наказва. Например, да затваря дюкяна за няколко дни или да наложи глоби в полза на църквата. Той контролирал общата каса и т.н.
Провъзгласяването на нов майстор и член на еснафа ставало с одобрението на всички майстори, най-често на угощение, давал от калфата-кандидат.  Там първомайсторът му препасвал една занаятчийска престилка, знак на майсторството, а кандидатът внасял в касата на еснафа сума от около 400–500 гроша.
В Сливен, оживен икономически център, са се сдружавали и дребните търговци, продаващи еднородни стоки. Еснафите в града са били около петдесет, като най-богатите и най-влиятелните измежду тях били абаджийският, тюфекчийският ,т.е. на оръжепроизводителите, месарският, бакалският, кожарският и пр

В Ню Йорк тъмнокожа жена искала да стане член на една църква. Пасторът я изгледал от главата до петите и казал:
– Разбирате ли, ние сме една много специална църква в този град. Нека да направим така. Вие ще попитате Бога, дали вашият характер и останалите ви достойнства подхождат за нас и ако той каже: „ДА“, то няма никакво препятствие да станете член на нашата църква.
След една седмица жената отново дошла.
– Последвах съвета ви и попитах Господа, дали подхождам за вашата църква.
– И какво ви каза той?
– Той ми каза: „Дъще моя, нямам нищо против, да ви видя в тази църква, но помисли това е едно много избрано общество. Аз вече няколко години се опитвам и не мога да попадна в него“.

Предстояло приемането на Бетховен за член на Академията на изкуствата в Париж. Заседанието по този случай започнало. Председателят обявил:
– Днес сме се събрали, за да приемем Бетховен за член на нашата академия, но за съжаление нямаме свободни места.
В залата се възцарила тишина. Тогава председателят продължил:
– Но…
Взел гарафата с вода от масата и напълнил една чаша, така че дори и една капка не можело да се добави към нея. След това откъснал един цвят роза от стоящия букет до него и внимателно го пуснал в пълната догоре чаша с вода. Цветът не препълнил чашата и водата не се разляла.  Без да каже дума председателят погледнал към събранието. В отговор на това последвали ръкопляскания.
Така и завършило заседанието. Бетховен единогласно бил избран за член на Академията на изкуствата.