Да гледате крокодилите в зоологическата градина е много по-интересно, отколкото да плуват с тях в езерото.
В паркът Crocosaurus Cove в Дарвин, Австралия, туристите са поканени да се потопят във водата, гъмжаща от хищници, в специална стъклена клетка.
Прозрачните стени добавите уникално усещане за реалност явяващо се при липсата на преграда. Това засяга и крокодилите, чийто покой се нарушава от вашето проникване във водата.
Можете да прекарат във водата около 15 минути и да погледнете в очите на ядосаните крокодили, притежатели на най-силните челюсти в животинското царство.

Най-голямата акула, която е живяла някога на планетата е мегалодонът.. Смята се, че този вид е измрял много отдавна.

Цял скелет на такова чудовище не е намерен до сега. Опит да се измери тялото му са направени в началото на 20 век.

Размерът на реконструираната челюст е давала възможност да се заключи, че дължината на тялото е 30 метра.

По-късно тази цифра била коригирана. Ихтиолозите смятат, че е по-малка. За основа на твърдението се облягат на хипотезата, че мегалодона има сходство с бялата акула. И размерите на тялото могат да се изчислят пропорционално спрямо дължината и ширината на някои зъби на хищника.

Изхождайки от това, мегалодонът според съвременните оценки достига дължина 18-20 метра.

За да снимат гигантски калмар в естествена среда, учените трябвало да проявят малко фантазия. Били използвани светлини, музика, феромони и малки калмари.
Група учени провели изследване на най-загадъчните дълбоководни обитатели на Тихи океан край остров Титидзима, намиращ се на хиляда километри от Токио.
Всички разходи за операцията, която е започнала на 22 юни миналата година, е поел американски милиардер. Той предложил на учените да използват неговата 56-метрова яхта, предоставил на екипа уникална видеотехника за снимане в дълбините на океана и три модерни батискафа.
Изследователи, сред които имало японци и американци направили около 55 гмуркания. По това време всяка група от трима души – биолог, оператора и пилот са били на дълбочина от около хиляда метра от осем до десет часа. За да снемат чудовището на видео, трима специалисти са използвали различни начини.
Американският океанограф Еди Уидер се опитал да подмами калмара със светлина. Той направил мигащи светодиоди, които имитирали излъчващата се светлина от дълбоководни медузи. Вторият специалист, биологът О’Ши реши да използва комбинация от светлина, различни звуци, феромони и пръскаща струя вода.
Ако тези два способа не се увенчаели с успех, следвал трети, най- простия за привличане на грамадния калмара.
Сътрудникът на Националния научен музей в Япония Цунеми Кубедера решил към батискафа да прикрепи малки калмари и да включи цялото осветление. Така в пълната тъмнина, гигантския калмар за цели 18 минути бил в обсега на камерата.
Откритият екземпляр има дължина 3 метра и му липсвали две от най-дългите пипалата.
Дълго време гигантските калмари са се смятали за преувеличение на моряците. Първото доказателство, че те съществуват в действителност, се появява през 1854 г., когато в ръцете на датския натуралист Япетус Стенструпа попаднал фрагмент от челюст на представител от вида. След този инцидент, останки от гигантски главоноги често били изтегляни в мрежите на рибарите или такива били събирани от жителите на крайбрежието по брега.
За 160 години в ръцете на биолозите са попаднали 20 добре съхранени мъртви екземпляра. А живи такива чудовище, до началото на XXI век, никой не е виждал.

Един ден двамата братя, Иван и Андрей, които живеели в две съседни ферми се скарали. Това бе първият сериозен конфликт от 40 години насам между братята, чиито стопанства били много тясно свързани. Но сътрудничеството им изведнъж свършило.
Всичко започнало с малко недоразумение, което прераснало в обидна и за двамата словесна караница и продължило в мъчително мълчание.
Една сутрин някой почукал на вратата на Иван. На прага стоял дърводелец, който търсел работа. Иван му казал:
– Имам за тебе работа. Погледни този ручей. Той разделя фермата на брат ми от моята. Преди една седмица тук беше поляна, но моя брат премина с булдозер от тук и сега ни разделя този ручей. Той направи това нарочно. Ти ще построиш висока ограда между нас и ще ме избавиш от необходимостта да виждам лицето и фермата му.
Дърводелецът се съгласил и се захванал за работа. Той внимателно измервал, пилил, рязал… изобщо не си губел времето. Към залез слънце, когато Иван се връщал от полето, дърводелецът вече завършвал работата си.
Очите на Иван се опулили, а челюстта му увиснала надолу. Вместо ограда над ручея бил построен мост.
Иван бил много изненадан, когато видял брат си да бърза по моста към него’
– Какво правиш? Ти си построил мост помежду ни след всичко, което направих! – възкликнал Андрей.
Братята се срещнали на средата на моста, стиснали си ръцете и се прегърнали.
Те помолили дърводелецът да остане още да поработи при тях, но той им казал:
– Бих искал, но аз трябва още много мостове да направя.

Биолози са открили в Нова Зеландия странно влечуго Tuatara, което в челюстта си има три реда зъби и ги използва не, както другите влечуги. Много влечуги, подобно на змиите, поглъщат храната изцяло. Други змии имат малки зъби, които буквално смачкват цялата жертва, след което я поглъщат.
Само Tuatara може чрез зъбите си да нареже храната си така, както би го направил кухненски нож.
Според учените, този метод на предварителна подготовка на храната преди да отиде в хранителния тракт е нетипичен за влечугите. Доскоро се е смятало, че това е присъщо само на бозайниците.
Учените твърдят, че традиционно при влечугите е високата активност в хранителния тракт, метаболизма така се увеличава, че самото дъвчене на храната тук отсъства. Затова влечугите и змиите нямат зъби. Въпреки това, структурата на челюстите у Tuatara поставя под въпрос тази теория.
Процеса на дъвчене при Tuatara е много по сложен, от този при човека. За това даденият вид змия може да употребява за храна най-различни представители на фауната: малки бръмбари, дребни гущери, насекоми, паяци и други.
По структура Tuatara много прилича на игуаната, но тя обитава само Нова Зеландия, дори в съседна Австралия по-рано този вид не се е срещал. От биологична гледна точка, даденият вид се отнася към групата на Sphenodontia, в която има две немногочислени подгрупи.
Специалистите твърдят, че челюстта на Tuatara  има два реда зъби на горната челюст и един ред на долната. Тази конфигурация помага на животното идеално да разреже храната си, като я държи между зъбите си.
Освен това, както и при хората, Tuatara  има зъби с различно предназначение. Едни режат храната, други я накълцват, а трети й позволяват да я задържи в устата си.
За сега учените не могат да обяснят, защо този вид има толкова различна челюст и как се е изградило всичко това.