Един ден двамата братя, Иван и Андрей, които живеели в две съседни ферми се скарали. Това бе първият сериозен конфликт от 40 години насам между братята, чиито стопанства били много тясно свързани. Но сътрудничеството им изведнъж свършило.
Всичко започнало с малко недоразумение, което прераснало в обидна и за двамата словесна караница и продължило в мъчително мълчание.
Една сутрин някой почукал на вратата на Иван. На прага стоял дърводелец, който търсел работа. Иван му казал:
– Имам за тебе работа. Погледни този ручей. Той разделя фермата на брат ми от моята. Преди една седмица тук беше поляна, но моя брат премина с булдозер от тук и сега ни разделя този ручей. Той направи това нарочно. Ти ще построиш висока ограда между нас и ще ме избавиш от необходимостта да виждам лицето и фермата му.
Дърводелецът се съгласил и се захванал за работа. Той внимателно измервал, пилил, рязал… изобщо не си губел времето. Към залез слънце, когато Иван се връщал от полето, дърводелецът вече завършвал работата си.
Очите на Иван се опулили, а челюстта му увиснала надолу. Вместо ограда над ручея бил построен мост.
Иван бил много изненадан, когато видял брат си да бърза по моста към него’
– Какво правиш? Ти си построил мост помежду ни след всичко, което направих! – възкликнал Андрей.
Братята се срещнали на средата на моста, стиснали си ръцете и се прегърнали.
Те помолили дърводелецът да остане още да поработи при тях, но той им казал:
– Бих искал, но аз трябва още много мостове да направя.