1875 година. Пролетта беше се преборила със зимата и бързаше да докосне с топлината си всяко стръкче. Откъдето минеше лека зеленина надничаше от земята. Птиците настройваха гласните си струни и огласяха простора с новите си песни.
Хъдсън Тейлър бе на перона на гарата в Брайтън. Очакваше влака, който трябваше да го върне в Лондон.
Към него се приближи приятен на вид мъж. Беше висок и рус, но не приличаше на англичанин.
– Аз съм граф Бобрински. Каня ви да пътуваме заедно. Нали и вие отивате в Лондон?
– Благодаря за поканата, но аз имам билет за трета класа, – каза Тейлър.
Хъдсън не можеше да си позволи по-скъп билет. Той беше мисионер и живееше съвсем скромно.
– Моят билет ми позволява да ви поканя, – каза руснакът вежливо.
В купето бяха само двамата. Разговорът неусетно се насочи към мисията в Китай, която Тейлър бе основал. Мисионерът разказа на графа за хората там и трудностите, които срещаше в тази страна.
Бобрински стана, извади чековата си книжка и каза на Хъдсън:
– Позволете ми да дам нещо за вашето дело в Китай – и му подаде един чек.
Когато Тейлър погледна листа си помисли: „Графът навярно се е объркал“.
На чека бяха написани педесет лири стерлинги.
– Навярно нещо сте се объркали, – обърнал се Хъдсън към графа, – вероятно мислите, че сте подписали чек за пет лири, но тук пише педесет. Позволете ми да ви върна чека.
– Не мога да го взема обратно, – отговори дарителят не по-малко изумен. – Аз наистина имах намерение да дам пет лири, но изглежда Бог е пожелал да получите педесет.
Тейлър бе поразен. Щом слезе в Лондон, той веднага отиде в мисията, а там по това време се молеха.
Бе необходимо да се изпратят в Китай пари за плащания в мисията, но не достигаха 49 лири. За това хората се бяха събрали и в молитва искаха Бог да разреши проблема им.
Докато се молеха, Тейлър влезе и постави на масата петдесетте лири. Хъдсън им разказа за срещата си с граф Бобрински и как той по грешка бе написал педесет вместо пет лири.
Всички, които се бяха събрали в мисията, благодариха на Бога за бързия отговор на молитвата им.
