Двама млади се оженили. Бъдещето им изглеждало като непрекъснато щастие, но грехът подкопал това щастие.
Мъжът започнал да се увлича по пиенето на спиртни напитки, а това го привързвало все повече и повече към този порок. Всяка вечер той започна да прекарва извън дома си.
Това причинявало много мъка на младата жена. Времето минавало и идеала на нейното сърце се превърнал в пияница.
Накрая изгубила търпение, тя отишла в кръчмата и казала на кръчмаря:
– Дайте ми, моля ви, мъжът ми!
– Ето мъжът ти, – казал кръчмарят.
– Нима това е моят съпруг? Какво сте направили с него? В какво сте го превърнали? Върнете ми го такъв, какъвто аз го познавам!
Алкохолът е разрушил не едно семейно щастие. В пиянството се корени много зло.
То е майка на порока, съпротивлява се на добродетелите. Пиянството прави смели плахите, а целомъдрените похотливи.
То не признава истината и отнема благоразумието. Виното удавя разума, възбужда страстите и похотта.
Кой прекарва времето в пиянство, разврат и лакомия, е попаднал във властта на дявола.
Главното зло на пиянството е в духовната сфера. То опустошава вътрешния живот на човека. Пиянството е началото на отхвърляне на Бога.
Библията казва: „Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? Кому удари без причина? Кому подпухнали очи? – На ония, които се бавят около виното, които отиват да вкусят подправено вино. Не гледай виното, че е червено, че показва цвета си в чашата, че се поглъща гладко, защото после то хапе като змия, и жили като ехидна. Очите ти ще гледат чужди жени и сърцето ти ще изригва развратни неща; Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, или като един, който би лежал на върха на мачта. Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя, за да го търся пак?“
