Две хиляди човека от Калининградска област са останали без ток за няколко часа.
Техниците дошли на мястото на аварията изяснили, че причината за прекъсване на тока е щъркел кацнал върху електропровода.
Докато се извършвал ремонта на това място, в друг участак на линията паднало дърво подкопано от бобри.
Енергетиците са казали, че в резултат на авариите са били изведени от строя 34 трансформатора, а без ток са останали няколко селища.
Щъркелът кацнал на електропровода е умрял.
Служителите в енергийната компания не изключват възможността от подобни аварии за в бъдеще, тъй като в района има много щъркели и бобри.
През декември 2012 г. причина за малка експлозия в травопост в Сочи станала влязла вътре котка.

Около половин час е обстрелван района близо до катедралата Александър Невски г. Славянска.
Боевете започнали по време на литургията. От снарядите пострадали близко намиращите се до храма микрорайон и централния пазар. Обстрелът бил и от двете страни и катедралата се оказала в епицентъра на престрелката.
В храма имало около 1000 човека. По време на молитвата „Отче наш“ прозвучал първия изстрел. Хората застанали на колене и със сълзи на очите започнали да се молят. От взривната вълна от куполната част на сградата паднали и се разбили на парчета няколко витражни стъкла. Въпреки обстрела службата в храма не била прекратена.
По време на бойните действия, никой не е пострадал в катедралата, но имало много пострадали и жертви в района Артем. Хората направо погребвали мъртвите, тъй като моргите не работели.
След богослужението свещениците побързали да окажат помощ на мирното население и продължили своето служение на гробищата.

Горкият, беше много притеснен. Знаеше, че се успива, особено, когато трябва да отиде някъде точно на време.
Още вечерта качи на смартфона си специална програма будилник, която изисква да се реши доста сложна задача, за да се изключи.
Нагласи нужното време и легна да спи.
Събуди се три часа по-късно. Телефонът лежеше до него без капак, а батерията беше на няколко крачки от леглото.
Тялото му беше решило доста „сложната“ задача, без да прибягва до сложни изисления.

Разговаряха вече час. Тя беше мила жена с посребрени коси и разбираща усмивка. Той се опираше на бастуна си и от време на време пристъпваше леко в страни.

Жената работеше в училище с необикновена група от деца. Всяко от тях беше загубило родителите си твърде рано.

– Мисля, – казваше мъжът, – че работата ви с тези деца е много важна. Аз също загубих един от родителите си, когато бях много малък.

Мъжът намести очилата си, прехапа устни, по носа му потекоха издайнически сълзи и със задавен глас продължи:

–  Изгубих майка си, когато бях много малък. ….. Това беше голям удар за мен. Искаше ми се и аз да бъда в такава групичка като вашата, където да мога да споделя мъката си …..Щях да се запиша непременно в групата ви, защото …. – гласът му секна, – защото се чувствах толкова самотен.

– Но майка ви е починала преди шейсет години, – жената го погледна изненадано. – Нима още страдате за това?

– И още как, –  мъжът направи нещо подобно на усмивка и наведе глава.

Довели в училище нов ученик, който бил изгонен от три други учебни заведения.
На първият урок влязъл един учител, погледнал новия и си помислил: „От къде ги вземат тия…“
Следващия час дошъл друг учител. Виждайки новия, казал гневно:
– Не ти ли стига вече…..
Третия час влязъл следващия учител.
– О, имаме нов ученик, – зарадвал се той.
Пристъпил към новодошлия, стиснал му ръката, погледнал го в очите, усмихнал му се и казал:
– Здравей…. Чаках те!