Архив за етикет: час

Странни думи на прощаване

originalНа аерогарата майка и дъщеря се прощаваха. Девойката трябваше да лети, за това се прегърнаха.

Майката каза:

– Обичам те и ти желая достатъчно.

Дъщерята отговори:

– Мамо, твоята любов е всичко, което ми е нужно. Аз също ти желая достатъчно.

Те се целунаха и момичето тръгна.

Майката седна на една от пейките. Тя бе готова да се разплаче. Изведнъж се обърна към седящата до нея жена:

– Вие някога сбогували ли сте с някого, като сте знаели, че няма да го видите повече?

– Да, – каза жената. – Извинете, но защо се сбогувахте завинаги?

– Аз съм вече стара, а тя живее много далече. Следващият път ще прилети за моето погребение, – каза майката.

– Извинете, – каза непознатата жена, – не съм подслушвала разговора с дъщеря ви, но чух, че ѝ казахте: „Желая ти достатъчно“. Какво означава това?

Майката се усмихна:

– Това пожелание в нашето семейство е станало традиция. Когато казваме: „Желая ти достатъчно“, това означава:

Желая ти достатъчно светлина, за да бъде животът ти ярък.

Желая ти дъждовни дни, за да цениш по-добре слънчевите.

Желая то достатъчно щастие, за да цъфтиш.

Желая ти достатъчно болка, за да можеш да усещаш и най-малките радости.

Желая ти достатъчно победи, за да достигаш винаги желаното.

Желая ти достатъчно загуби, за да оцениш това, което притежаваш.

Желая ти достатъчно срещи, за да можеш да преживяваш по-леко разделите.

След тези думи тя се разплака и си тръгна.

Казват, че е необходима минута, за да намериш особен човек. Час, за да го оцениш. Ден, за да го обикнеш. И цял живот, за да го забравиш …

Майките винаги чакат синовете си в къщи

indexВсяка бруталност отстъпва пред майчината любов.

Във влака седеше момче с много важен и сериозен вид. Той бе облечен във военна униформа. Явно учеше във военно училище. А там има строга дисциплина, чужд град, без мама и баба.

Навярно сте чували мотото: „Душата на Бога, сърцето на дамата, живота на главата на държавата, а честа на никого“.

Момчето се прибираше през почивните дни. Докато пътуваше, чете книга, купи си чай.

Позвъни на свой приятел, вероятно негов съученик:

– Да знаеш какво стана в час по математика?!

– И аз я оплесках вчера. Двамата не сме се славили с добри резултати по математика….

След това момчето позвъни на майка си. То говореше много тихо. А накрая я попита:

– Мамо, какво си приготвила за вечеря?

Момчета изслуша отговора, обърна се към прозореца и с обида в гласа каза:

– Мамо, но нали те помолих … Казах ти да приготвиш месо ….

Мъж се прибира в къщи, наистина.

Умирайки принасяйте много плод

imagesИстинската мъдрост се заключава не в думите, а в това да станеш умиращо „пшеничено зърно“ и да принесеш много плод.

Исус знаеше, че приближава часът на смъртта му, но Той не се опита да спаси Себе си. Ако бе избегнал кръста, Той щеше да остане самотно безплодно семе.

Но Исус умря на кръста и възкръсна, принасяйки плод в живота на безброй хора.

Тези, които искат да бъдат ученици на Христос, трябва да живеят като „умиращо пшеничено зърно“.

Господи, помогни ми да не търся човешка мъдрост, но да живея като „умиращо пшеничено зърно“. Нека да живея в Твоята светлина и да се подчинявам на Твоето Слово.

Лабиринтът на Вила Пизани

unnamedТози лабиринт е считан за един от най-сложните в света.

Посетителите могат да се скитат наоколо в продължение на часове, докато в отчаяние не почнат да викат за помощ.

Според легендата тук е успял да се загуби и Наполеон Бонапарт, който поспорил с един от генералите си, че ще реши загадката за час.

В центъра на лабиринта находчивият пътник ще види уникална кула XVIII век, от покрива на която се взира в околното пространство величествената Медуза Горгона.

Рисунките на морето

Морето също рисува. То е художник. Рисува на пясъка всеки ден,3-33 всеки час и в същото време никога не се повтаря. Всеки рисунък 6-6е напълно различен и в него е приложена специфична техника.

Ако се вгледате внимателно, ще видите, че то рисува своя автопортрет. Изтрива и пак рисува.

Такива са мъките на творчеството.5-55

А след това ти вървиш по брега и оставяш на тези тънко изпипани произведения своите следи. Изглежда на морето това не му харесва.

В края на краищата хората по природа са варвари, а морето е естет. Мърмори, залива ви с вълните си и отново се заема с работата си …