Пухкави бели облаци, като далечни пътници, пропътували хиляди километри, се носеха от юг.

Група младежи ги наблюдаваха възторжено. Някои от тях ги сочеха с пръсти, обяснявайки причудливите форми, който им се привиждаха.

–  Облаците придават много красота на този свят, – въздъхна Асен.

– Синьото небе едва ли ще замениш с красивите скитащи се облаци, – контрира го Мила.

– Все пак светът би останал пуст без чудното им приложение, – констатира Борислав.

– Забелязали ли сте, че се появяват облаци и в живота на хората, причиняващи им сянка, охлаждане, а понякога обгръщат съществуванието им с черен саван, като нощ? – отбеляза философа на групата Велко.

– Но няма облак без ярка светлина. – отбеляза Галя. – Нали Бог е положил дъгата в облака.

– Ако можехме да видим обратната страна на облаците, – поклати многозначително глава Дичо, – обгърнати с тази светлина, който прегражда пътя, на струпалите се, като камъни снежни планини.

– Ако можехме да съзрем обхваналото ги сияние, – замечтано продължи Емил, – ние бихме изпаднали във възторг от тяхната неописуема красота.

– Но ние гледаме само грозната им страна, – натърти Жана.

– Кой ще опише нежната им и очарователна светлина, стелеща се по долините, отразяващи на всяка крачка необятността им? – попита Зорка.

– Нима те не съдържат капчици дъжд, падащи на земята, даващи ѝ живот? – засмя се жизнерадостно Ивета.

– Ако можехме да видим всичките си мъки и премеждия от обратната им страна, – сподели своите мисли Йовчо.

– Ако гледахме към тях не от земята към високите части, където се разполагаха, а от небето, там където седи Бог, – унесено каза Кирил.

– Ако осъзнавахме, как в красотата на дъгата те отразяват пред взора на Небесата светлия лик на Христос, – добави Любо, – щяхме да бъдем доволни, че тъмните им сенки падат на гористите склонове на земното ни съществуване.

– Нека не забравяме, че облаците се движат и преминават пред очистващия вятър на нашия Бог, – обобщи Мартин.

Всеки, който би се загледал в тези бели валма, който се движат по небето, би бил предизвикан към дълбоки размисли и проява на въображение, изпълнено с илюзия, блянове и мечти.

Кралицата на черните градински мравки понякога основава нова колония.

Австрийските биолози забелязали, че ако една мравка заболее и умре, втората майка изхвърля трупа, за да намали риска от инфекция.

Здравата кралица разкъсва мъртвата самка на части и я закопава или изхвърля от мравуняка.

Невероятните ѝ музикални качества са забелязани много отдавна.

Тя отлично резонира и произвежда красив звук, благодарение на който от нея се правят части за много музикални инструменти.

Китарите, цигулките, пианото, древните руски гусли и много други инструменти дължат звука си на елхата.

И всичко това е, защото нейният ствол е „конструиран“ по-особен начин. Силните и твърди годишни пръстени дават звука „отгоре“, а меката дървесина интервалите между тях .

Поради това инструментите направени от ела имат обемен и ярък звук.

Галя звънна на вратата. Отвътре се чу лай на някакво страшно куче, с размерите на Баскервилското. Дращи със лапите по вратата почти на нивото на шпионката.

„Ако се изправи на задните лапи, – помисли си Галя, – може и да се покаже. Този лай е странен. Контролирана истерия“.

Той представляваше две секунди пълна ярост, след това три секунди зловеща драматична пауза. И така цял цикъл.

Сякаш казваше: „Ще те разкъсам на части, но аз съм само айсберга. Не хвърлям думите си на вятъра“.

Ники отвори вратата и Галя инстинктивно се отдръпва. Тогава тя забеляза малко чудо, което приличаше на съборена на пода шапка, куче тип териер.

Виждайки физиономията на Галя, Ники се изкикоти:

– Бях вдъхновен от басовия страшен лай на моя любимец. Дресирах го да лае в най-високата точка на траекторията му. Страшното драскане и опиране на вратата, забавят падането. Летвата закована на вратата, падаща се под очите на кучето, му помага по-дълго да се задържи на задните лапи.

Американските астрофизици разчитат, че по време на пълното слънчево затъмнение през август тази година, ще се получат уникални данни, който ще разкрият тайните на нашето слънце.

Комбинацията на резултатите от наземните със сателитни наблюдения в видимите, ултравиолетови, рентгенови и радиочестотни части на спектъра ще осигури най-пълна картина на слънчевата атмосфера, наблюдаван някога.

В действителност слънцето е все още неизследвано. Нашата звезда се намира на няколко милиони километри от нас. Тя е огромна в съответствие с нашите стандарти. Диаметърът ѝ надминава 1,3 милиона километра. Ядрото ѝ заема една четвърт от слънцето.

Концентрираното тегло на звездата създава огромно налягане и температура достатъчна за започване на ядрен синтез, който консумира около 600 милиона тона водород в секунда.

И въпреки, че слънцето е сравнително малка жълта звезда, тя все още има достатъчно газ за изгаряне, за още пет милиарда години. Но в крайна сметка, слънцето ще се превърне в бавно изстиващо джудже, докато не изгори до края.

Тази дългосрочна прогноза се основава на теоретични анализи и десетилетия на наблюдение на Земята и в космоса. Сега учените разполагат с план за тестване на своите идеи по време на пълното слънчево затъмнение.
За да научат повече за това, какво генерира температурата на короната и механизмите, отговорни за слънчевите бури, изследователите трябва да изучат вътрешността на короната и преходната зона, където тези процеси работят.

Короната може да се види много добре по време на пълното слънчево затъмнение.