Искаш ли да пиеш кафе и да галиш котка?
Компания за котки предлага именно това в най-новото си кафене в Лондон.
– Много хора искат да имат домашни животни, но не могат да си го позволят, заради малките апартаменти – казва собственикът на кафене Лорен Пиарс. – В Лондон няма много места, където можете да седнете с книга в ръка и котка на коленете зад чаша горещо кафе.
Кафенето с котки се е появило преди 10 години в японските градове, където хората живеят в тесни високи многоетажни домове и не могат да си позволят да имат домашни любимци.
Уютната английска стая, където се предлага чай е наречена в чест на котарака от „Алиса в страната на чудесата“. Тя предлага на своите посетители срещу 8,29 долара да прекарате два часа в компанията на котка.
Кафе и следобеден чай, сандвич, пирожка и руло, всичко това го има в менюто за допълнително заплащане. Откачена идея?
Аналогични заведения за любители на котки ще се открие в Сан Франциско в края на 2014 г.

Син пита баща си:
– Татко, какво са това пари?
Бащата мечтателно започва да изброява:
– Парите, сине, това е кола, коняк, красиви жени.
– А когато няма пари? – продължава синът да любопитства.
– Трамвай, чай и твоята майка, – загубил предишният си ентусиазъм, отговаря бащата.

Лятото е в разгара си. Отново е организиран лагер за децата сред природата. Веселите гласове на момчета и момичета огласят гората, където се намират новопостроените къщички на импровизирания лагера.
В следобедните часове децата получават, като допълнение към храната през деня, пресни хлебчета с чай.
За късмет в днешния ден между 200-та броя се намираха десет изгорели кифлички, буквално „черни“ на вид.
Нямаше с какво да бъдат заменени. И ръководителят на лагера се разпореди:
– Сложете ги на масата разбъркано….. или в шахматен ред……измислете там нещо, за да се замаскира ситуацията.
А когато дойде време за следобедната закуска, всичките 200 места бяха заети около масите. На крайната маса седяха ръководителите на децата в лагера.
Странно, но точно пред тях се оказаха десетте изгорели кифлички.
Първоначално ръководителят на лагера изпадна в шок. Той съвсем не очакваше такова развитие на събитията, но след това се засмя и успокои останалите възрастни на масата:
– Е, трябва да се смирим…..
И те горките се смиряваха 20 минути, докато слушаха разясненията му по въпроса.

На един мъдрец му задали следния въпрос:
– Какво е това обида?
Мъдреца не бързал да отговори, допил си чая от порцелановата чашка и казал:
– На дъното на моята чаша е останал малко чай. Мога ли от това да изпитам обида? Ако не ми се пие повече, за мен това е безразлично. Но ако желанието ми не е утолено, то аз ще добавя още малко чай и останалата капка ще се разтвори в новата порция. И всичко това ще изпия.
Така е и с чувството на обида.
Човек сам взема решение, да се изложи безкрайно на болезнената обида или да направи така, че тя да се разтвори в полезно нещо за него.

Една жена отишла на гости при приятелката си. Тя я заварила качена на едно столче да приковава рафта с пирони в кухнята.
– Какво правиш? – попитала гостенката. – Защо се мъчиш сама, а не накараш мъжа си?
– Омръзна ми да го моля вече цяла седмица. Той винаги има един и същи отговор: „После“.
Когато рафта бил прикован, жените седнали да пият чай.
След известно време мъжът се прибрал. Видял, че рафта е закован, обърнал се и излязъл.
Късно вечерта той се върнал пиян в къщи.