Ушната кал е намирала голямо приложение в миналото.

Средновековните преписвачи са вадели от нея пигмент за илюстроване на книги.

Преди восъчните нишки да станат достъпни за всички, шивачите смазвали с ушна кал краищата на нишките, за да не се движат и измъкват.

През 1832 г. в книгата за американските домакини се препоръчвала ушната кал като най-доброто средство за намаляване на болката от прободни рани от пирони или шиш.

Ако в дома си имате алое, можете да отрежете част от стъблото му и да го държите на болното място, колкото се може по-дълго и по възможност по-често.
Лечението може да стане и с нещо, което имате по-често под ръка. Отрежете половин глава чесън, смачкайте я и получената пихтиеста смес със сока наложете върху херпеса. За целта може да послужи и глава лук.
Някой твърдят, че херпесът минавал и от ушна кал, в случая друго не ви трябва освен парче плат, върху който да наложите „мехлема“. Този метод се смята за един от най-ефикасните.
Има и друга рецепта. Сварете чай и докато е още горещ, доближете нагорещена лъжица от чая или самата чаша със горещата течност до херпеса. При висока температура вируса на херпеса загива.
По често използвам паста за зъби. Ако нанесете тънак слой от нея, на сутринта обрива ще е изсъхнал.
Но вместо да лекувате херпеса по-добре помислете за своето здраве. Яжте повече плодове и зеленуци, особено през зимата. И разбира се, занимавайте се със спорт.