Тази седмица Израел чества Денят на Йерусалим (24 май), в памет на обединението на Ерусалим и установяването на израелски контрол над Стария град.

Тази година този празник е особено важен. Това е 50-та годишнина от обединението на Ерусалим, което се е случило по време на Шестдневната война през юни 1967 г.

От „Урусалима“ до „Ерусалим“.

Когато цар Давид превзел града от ханаанското племе на евусейците 1000 г.пр.н.е., той променил на иврит старото ханаанско име Урусалим, което означавало „основан от Шилимом“ в „Иерусалим“ – градът на мир.

Интересно е, че думата „шалом“, с корень: ש.ל.מ Ш-Л-M е свързана с такива глаголи като לְהַשְׁלִים – „ЛeHaШЛим“, което означава „завършен“ -и לְשַׁלֵּם – „ЛeШaЛeм „, което означава „заплатен“.

Това е ярък пример за това как на иврит може да се изрази красиво послание: Да се платят дълговете и да се положат всички усилия за пълното завършване е пътят към достигане на истинския мир.

Господ отхвърли Саул като цар на Израел и изпрати пророк Самуил при семейството на Есей, за да избере нов цар.

Есеевите синове бяха повикани един след друг, но нито един не бе избран. Най-малкият от тях пасеше овцете на баща си, а Есей изобщо не пожела да го повика, защото го смяташе за неподходящ.

Но когато Давид се появи пред Самуил, Бог го одобри и той бе помазан за цар.

Божиите решения не зависят от семейно положение, физически данни, социален статус или политическа сила. Давид не притежаваше много от чертите, които хората вероятно очакваха, но именно него избра Бог.

Много хора могат да имат по-добро образование и успешен бизнес, но Бог нарочно избира други , по неговото сърце и им поверява  да водят Божиите овце.

Бог не гледа на лице, а на сърце.

В началото на християнския си живот, много харесвах историята за съня на цар Соломон.

В началото на царуването му Бог му се явява на сън и му казва да поиска нещо за себе себе си, но вместо богатство Соломон поиска мъдрост.

Бях решила, ако Бог ми се яви на сън и аз да си поискам мъдрост, вместо каква да е друга прищявка от този свят.

Когато по-късно прочетох историята, с изненада открих, че Соломон не е искал точно мъдрост, а „разумно сърце, за да различава между добро и зло“.

Но аз все още исках Бог да ме дари с мъдрост.

Изведнъж се попитах: „Какво е всъщност мъдростта и как мога да я придобия?“

Притчите ни казват: „Страхът от Господа е начало на мъдрост“. Като размислих добре върху това, започнах да правя връзка между страх от Бога и мъдростта,

Мина доста време, докато разбрах, че страхопочитанието пред Бога ни води към добро и ни предпазва от злото.

Според книгата на Яков, мъдрият човек “ показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта“.

Смиреното ни страхопочитание пред Бога е израз на това, че осъзнаваме, кои сме всъщност и ни помага да постъпваме правилно.

Австралийските термити Cryptotermes secundus живеят в колонии от по 50-100 индивида, начело с „цар“ и „царица“ – само двойката участва в размножаването.

Когато главният термит умира, няколко от работническите индивиди заявяват своите права за първенство.

Те се срещат в директен сблъсък и губещите  в битката ядат другите термити.

Въпреки това борбата за власт преминава много мирно.

Претендентите за престола действат, както срещащи се с избирателите политици. Използват много време за контакти с мустаците на обикновените работници термити и ги хранят с допълнителни порции храна.

В крайна сметка колония избира нова царска двойка с най-малко жертви.

В африканско село живял лечител-магьосник. Много години той лекувал своето племе от различни болести, но остарял. Станало му трудно да събира различни треви.

Веднъж се отправил в пустинята, за да намери едно лечебно растение. Там го съборила силна болка и той не можел да се помръдне.

Изведнъж старият лечител забелязал самотен лъв, който решил, че е намерил лесна плячка и се приготвил за атака.

Лечителят не могъл да се помръдне от мястото си поради силната болка. Той не се боял от смъртта, но ако умре, нямало кой да изцелява племето. Той не можел да допусне, лъвът да го изяде.

Лечителят събрал последните си сили и за секунди до лъвовия скок се превърнал в дърво.

Лъвът се изненадал, когато вместо старика захапал горчив и остър лист.

Царят на животните го изплюл и избягал, виейки от обида.

А по средата на пустинята останало да стои чепато дърво-човек.

Племето на лечителят тръгнало да го търси, но намерило дърво със сочни месести листа. На него била препаската на техния лечител, който по-късно се явил в сънищата на хората от племето  и им казал, че листата са лечебни и ги научил как да ги използват.

Старите хора размножавали полезното растение. Така лечителят останал завинаги с племето си, помагайки му със своята сила и защитавайки го от злото.