В началото на християнския си живот, много харесвах историята за съня на цар Соломон.

В началото на царуването му Бог му се явява на сън и му казва да поиска нещо за себе себе си, но вместо богатство Соломон поиска мъдрост.

Бях решила, ако Бог ми се яви на сън и аз да си поискам мъдрост, вместо каква да е друга прищявка от този свят.

Когато по-късно прочетох историята, с изненада открих, че Соломон не е искал точно мъдрост, а „разумно сърце, за да различава между добро и зло“.

Но аз все още исках Бог да ме дари с мъдрост.

Изведнъж се попитах: „Какво е всъщност мъдростта и как мога да я придобия?“

Притчите ни казват: „Страхът от Господа е начало на мъдрост“. Като размислих добре върху това, започнах да правя връзка между страх от Бога и мъдростта,

Мина доста време, докато разбрах, че страхопочитанието пред Бога ни води към добро и ни предпазва от злото.

Според книгата на Яков, мъдрият човек “ показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта“.

Смиреното ни страхопочитание пред Бога е израз на това, че осъзнаваме, кои сме всъщност и ни помага да постъпваме правилно.