„И тъй, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всичките човеци, за царе и за всички, които са високопоставени, за да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност“.

Инструкцията е ясна.  Въпреки това, в тези трудни времена, когато страната ни, така отчаяно се нуждае от Божието водителство, по-голямата част от Божия народ не правите това, както се призовава в тези стихове.

Защо?

Мисля, че това е така, защото повечето от нас са просто погълнати от заобикалящите ни проблеми. „Как моите молитви могат да помогнат да се отървем от националния дълг? – си мислим ние. – Как може моята вяра да повлияе на външна политика?“

С други думи, не се молим, защото не разбираме колко нашите молитви могат да повлияят на нашата страна.

Дошло е време да го разберем. Да осъзнаем, че ако се подчиняваме на  1 Тимотей 2: 1-2, няма съвет на земята, нито цар, нито президент или конгреса, или нещо, което може да попречи на изпълнението на Божията цел за Неговия народ.

Бог ни е призовал към ходатайство.

Той ни е наредил да се молим за тези, които са на власт. Дал ни е Словото Си, сила Си, името Си, Своята власт и Своята вяра. Ние имаме всичко необходимо за ефективна молитва за нашето правителство и неговите лидери.

Ходатайствайте. Това е наша отговорност като вярващи, за да участваме  в делата на страната си. Бог иска нашата страна да стане Негова и да я получи чрез Своите посланици, теб и мен.

Молете се за своя народ всеки ден. И никога повече не подценявайте силата на молитвата си.

Какво правите, когато ви се случат неприятности? Започвате да се безпокоите? Всички грешим по този начин. Но нима твоята тревога ще реши проблема ти? Разбира се, че не. Тогава защо се тревожиш, щом това не ти помага?

Пример за това, как да постъпваме в такива случаи, можем да намерим в историята за цар Езекия:

„А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците та го прочете, Езекия възлезе в Господния дом и го разгъна пред Господа. И Езекия се помоли пред Господа“.

Вместо веднага да получим помощ от Бог, ние често прибягват до Него като последна инстанция. По-добре е да следваме примера на Езекия.

Нека Бог първи научи за нашата нужда, защото само Той може да ни помогне да е намерим решение, което е добре за нас и  което ще съответства на Неговата съвършена воля.

Много често хората стават заложници на собствените си неправилни решения.

Всеки ден те се оказват пред избор и вместо полезното избират лошото и вредното. Едва след това осъзнават, че неправилните решения водят към лоши последствия.

Цар Ровоам на инат отхвърли мъдрия съвет на старейшините на народа. Той послуша тези съветници, които му говореха това, което искаше да чуе. В резултат възникна конфронтация, което доведе до разделянето на страната.

„Каквото посее човек, това ще и да пожъне“.

В живота на всяка крачка трябва да се вземат решения. Някои от тях могат малко да ни повлияят, но за това пък други, коренно могат да променят живота ни.

Как подхождаш при избора на решение?

Най-важното е във всяка ситуация да искаш Божията воля. Моли се . Обърни се към Библията. Потърси съвет от вярващи приятели. Помоли Святият Дух да те настави в правилния път.

Бог ни обича, за това Неговият път е винаги най-добрия.

Навярно познавате библейската дума „Сион“, на иврит се произнася „Цийон“. Ако се задълбочим в оригиналния иврит, можем да научим такива подробности, които в превод просто са непонятни.

Първоначално Сион наричали Ерусалим. „Погледни на Сион, града на празниците ни; Очите ти ще видят Ерусалим …“.

По-късно това име се прехвърлило на Израел. „И ще ви взема – един от град, а двама от род – И ще ви въведа в Сион!“

Освен това Сион е ивритското название на хълма в Ерусалим, който цар Давид отнема от евусейците и където е бил разположен Давидовия град.

Какво означава Сион на иврит?

Думата „Сион“ – צִיּוֹן (Цийон), произхожда от ивритския корен צ-י-ן (ц-й-н). В съвременния иврит, има много думи, получени от този корен. Една от тях е “лецайен”, която означава „посочване“ или „отбелязване“. Това значение прави Сион подходящо име за показване на едно от свещените места на земята.

Част от еврейската традиция смята Сион за духовна точка, от която е бил сътворен съвременни свят, намираща се в Светая Светих на храма.

Девети век, през него бяха основани няколко славянски държави. В тях се зароди потребност да определят религията и вярата си.

Моравския княз Ростислав изпрати писмо до цар Михаил:

„Хората ни се отказаха от езичеството и сега спазват християнския закон, но нямаме учители, които да ни разкажат за истинската християнска вяра на родния ни език. Така че изпрати при нас учител, който да ни предаде целия добър закон от вас из цялата страна. При нас идват християнски учители, но те са италианци, гърци и немци и ни учат различно. А ние славяните сме прости хора и няма, кой да ни изложи ясно истината и разбрано да ни научи“.

След като получи писмото царя събра съвета и повика Константин да чуе за тази нужда. А по-късно му каза:

– Чуй, Философе, зная че ни си много здрав, но друг не може да свърши тази работа по-добре от теб. Ще ти дам много подаръци, вземи брат си Методий и идете при солунците, те говорят чисто славянски.

В отговор Константин каза:

– Аз съм слаб телом и съм болен, но ще се радвам да отида там, ако моравските славяни имат букви и книги на своя език.

Царят каза:

– Баща ми и дядо ми и много други са искали това, те са ги търсели, но не са ги намерили. Как мога аз да ги намеря.

Философът отговори:

– Кой може да пише по водата и да си навлече еретическо име?

– Ако ти измислиш славянските букви, може би Бог ще ти даде това,  молейки Го с вяра отхвърляйки всеки натиск.

Константин се съгласи да отиде. Преди да тръгне той се уедини с брат си Методий и други съмишленици в молитва.

Бог чу молитвите им и даде буквите на Константин и той започна да превежда Евангелието:

„В началото беше Словото и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог“.

Царят се зарадва и прослави Бога.

А Константин и Методий се отправиха към Моравия с новопреведените книги. Царят изпрати с тях дарове и следното писмо до Ростислав.

„Бог ни посети и ни мотивира за по-добро усъвършенстване. Той ни даде писмо на вашия език и сега ще Го славите на своя си език. Изпращам ти мъж честен и благонравен, книжник и философ. Постарай се с негова помощ да се утвърди делото, което е изискано от Бога и не отхвърляйте спасението. И издигнете други, които да работят в правилния път, за да привлекат всички християнски души, които искат да вярват в Христос, нашия Бог, от сега и до свършека на света“.

Това бе началото на един велик подвиг за двамата братя Константин и Методий, които станаха първоучители на славяните. Величието на това дело не бе толкова в изобретяването на буквите, колкото в превода на свещените книги и воденето на богослуженията на роден език.