Навярно познавате библейската дума „Сион“, на иврит се произнася „Цийон“. Ако се задълбочим в оригиналния иврит, можем да научим такива подробности, които в превод просто са непонятни.

Първоначално Сион наричали Ерусалим. „Погледни на Сион, града на празниците ни; Очите ти ще видят Ерусалим …“.

По-късно това име се прехвърлило на Израел. „И ще ви взема – един от град, а двама от род – И ще ви въведа в Сион!“

Освен това Сион е ивритското название на хълма в Ерусалим, който цар Давид отнема от евусейците и където е бил разположен Давидовия град.

Какво означава Сион на иврит?

Думата „Сион“ – צִיּוֹן (Цийон), произхожда от ивритския корен צ-י-ן (ц-й-н). В съвременния иврит, има много думи, получени от този корен. Една от тях е “лецайен”, която означава „посочване“ или „отбелязване“. Това значение прави Сион подходящо име за показване на едно от свещените места на земята.

Част от еврейската традиция смята Сион за духовна точка, от която е бил сътворен съвременни свят, намираща се в Светая Светих на храма.

Андряна обичаше да тича. Тя не беше спортистка, не участваше в състезания, но в нея се бе зародило желание да поддържа добра физическа форма особено, след като се сблъска с проблемите на майка си и лелите си, които спазваха строга диета, за да смъкнат някой и друг килограм.

Баща ѝ бе физически здрав човек. Работата му бе тежка и по тялото му се открояваха големи и силни мускули.

– Адри, – казваше ѝ той, – движи се повече, за да не стигнеш до плачевните диети на майка си.

И тя реши да последва съвета му.

Една съботна сутрин Андряна реши с бягане да покори един от близките хълмове. Въздухът беше много влажен и както се очертаваше, щеше да е много горещо. Тези два фактора сериозно щяха да затруднят тичането ѝ.

Въпреки всичко стигна върха. Там имаше нещо, което ѝ направи силно впечатление. Тя погледна надолу. Знаеше, че покрай пътеката имаше засадени кленове, но не бе забелязала, че така наредени пазеха сянка по целия път към върха на хълма.

– Въпреки влажността на въздуха, – каза си Андряна, – тази неочаквана сянка ми е помогнала да не се изморя много.

Изведнъж  в съзнанието ѝ изплуваха думите: „Господ ти е пазач; Господ е твой покров отдясно ти. Слънцето няма да те повреди денем“.

Тя бе много благодарна за неочакваното Божие благословение този ден.

– Благодаря Ти, Боже за неочаквания начин, по които се прояви в живота ми….

Всеки от нас може да открие знаците на Божията любов в живота си, стига наистина да го пожелае.

Тя бе малка църква. Намираше е на хълма близо до града.

От известно време вярващите в тази църква се бореха с един сериозен въпрос:

– Как Бог иска да се грижим за бедните и отхвърлените хора, които срещаме през седмицата и особено в неделя, когато в църквата има богослужение?

Причина за това бе Мильо, бездомен алкохолик, който идваше на църква всяка неделя. Когато го виждаха, тъй като постоянно миришеше на алкохол, хората се отдръпваха инстинктивно от него.

Една неделя Едуард не се стърпя и попита:

– Какво да правим с него? Нали и той е Божие дете, което е дошло в Божия дом?

– С Христова любов да го приемем или да се притесняваме, че присъствието му ще отблъсне някои хора от службите? – смутено продължи с въпросите Любо.

– Тези въпроси са важни и за мен, – обади се Камен. – Ето аз служа в църквата и смятам, че съм отговорен да вземам правилните решение.

– Но кое е правилното? – Наско крачеше напред назад неспокойно.

Тогава се обади пастирът на църквата:

– Какво би направил Христос в ситуация като тази? Убеден съм, че Той би посрещнал с милост и много любов този човек в църквата. Та нали и аз съм грешник приет от него, както е Мильо?

Всички останали го погледнаха с радост в очите.

– Да, да, наистина така трябва да постъпва всеки от нас, – изрази мислите на останалите на глас Любо.

– Всеки ден се моля Святият Дух, – въздъхна пастирът, – да ни бъде водач и да ни открива как правилно да постъпваме с всички около нас.

– Нека Бог да ни помогне да бъдем милостиви към Неговите деца, – каза Мария. – Нуждаем се от Неговата помощ, за да се грижим за тези, които ние трудно да обичаме.

– Кого Исус би върнал от църквата? – засмя се Стефан.

И всички бяха съгласни, че много хора могат да им бъдат неприятни, но Исус обича всеки един човек, независимо от положението му в обществото и те трябва да следват примерът Му.

По цялата територия на Нова Англия са разпръснати стотици тайнствени долмени и каменни сгради. Има много спекулации относно това кой е създаден тези структури.

Някои смятат, че това са местните американци, другият – най-ранните заселници, а трети скандинавците и ирландските монаси.

Един от най-впечатляващите изкуствени долмени е разположени в Аптон. Той е построен на хълм, има дълъг коридор, който води в куполообразно помещение.

Този, който е създал Аптонският долмен е притежавал знания в областта на астрономията и зидарията.

По време на лятното слънцестоене слънчевите лъчи падат директно върху входа на долмена, така че вътрешната купол отлично се осветява.

Сред археолозите има хора, които смятат, че изграждането на долмена е извършено от ирландски монаси. Според тях, този долмен има поразително сходство с моделите открити в Ирландия от VIII век преди новата ера.

В Израел има повече от 75 градове и всеки има собствено име. Може би сте слушали за Тел Авив, но замисляли ли сте се какво означава това име? Не е далеч от Тел Авив се намира Гиватаим. Какво означава това име?

Всяко име е история.

Тел Авив (תל אביב) са две думи. „Тел“, което на иврит означава „малък хълм“, и „Авив“, което означава „пролет“. Тел Авив означава „малък хълм на пролетта“ или „хълм на пролетта“.

Името Гиватаим (גבעתיים) се състои от думата  “гив’а”, което означава „хълм“ и еврейската наставка „-аим“, която удвоява предхождащата дума.

Така че, Гиватаим означава просто „два хълма“, на върха на които е започнало строителството на града.