Един новоповярвал свидетелствал, че приел Исус Христос за свой Господ, след като прочел „петото Евангелие“. Това не било Евангелието на Матей, Марко, Лука и Йоан, а Евангелието на един вярващ, който се казвал Михаил.

Михаил бил истински и верен християнин, който обичал Господа. Той водел благочестив живот, бил като пети евангелист и Бог го използвал да свидетелства за Исус Христос.

Святия живот и доброто поведение говорят повече от всякакви думи. Ние сме писма, ежедневно четени от другите хора, които не познават Господа.

Много хора не четат какво казва Божието Слово за Христос, но те могат да видят Спасителя в живота на тези, които подобно на Михаил са получили Христовото спасение.

Експерти по почерка, твърдят че могат да определят характера на човек. Ние сме синове и дъщери на Бога, за това сме отговорни пред Господа и пред хората около нас за нашия духовен живот. За Христос хората съдят по естеството на нашия живот.

Писмата се пишат, за да могат да се прочетат. Но ако писмото е написано с неразбран почерк, как ще се разбере съдържанието му?

Писмата на някои хора много трудно се четат, защото са нечетливи. Нека да се погрижим  нашият християнски живот за всеки човек да бъде написан с ясен, кратък и лесен за четене почерк.

Нашият живот трябва да бъде чист, свят, последователен и угоден на Бога. В него трябва да има любов, милосърдие, кротост и доброта.

Фридрих Ницше е казал:

„Новото християнско понятие за любов, милосърдие, кротост и доброта в първи век е накарало света да направи преоценка на древните ценности и да приеме християнството“.

 – Владимире, кога възнамеряваш да се кръстиш? – пита баща 14 годишния си син, който вече е запознат с Исус, Библията и християнството.

Момчето мълчи.

– А ти искаш ли да се кръстиш? – добавя майка му.

След дълга пауза, Владимир не съвсем решително обяснява:

– Все още не съм се научил да се гмуркам ….

Не, не съм се объркала!

На 14 март нашите предци са празнували Нова година. За нас това е изненадващо, защото сме викнали да срещаме Нова година на 1 януари.

Но в древни времена славяните срещали Нова година именно в първия пролетен ден – 1 март (по нов стил на 14 март).

Новата година била символ на началото на новото време и идването на истинската топлина. Това е древно и най-естественото от известните на нас празнувания на Нова година.

След приемането на християнството този празник започнал да се отбелязва, като ден на мъченицата Евдокия, която е взела на себе си образа на Пролетта.

Едно момиче далече от християнството се оказало в компания на вярващи. То ги попитало:

– Какво е причастие?

Всички се надпреварвали да ѝ обясняват всичко каквото знаят за причастието.

Момичето изслушало всички обяснения. Объркано и обременено от целия поток от думи, попитало:

– Добре, а какво е деепричастие?

Който принася плод е пълен с радост, от него се излъчва любов. Той носи мир. Облечен е в смирение и кротост.

Без любов няма полза от работата, която вършим. Всяка дейност движена от любов, колкото и маловажна да изглежда, принася плод.

Безплодието е признак, че сме се отдалечили от Бога. Тогава християнството ни се превръща в навик, лишен от живот.

Всяко отделяне от Христос води до трагични последствия.

Много пъти това става неусетно. Постепенно човек охладнява. Няма желание да се моли, да чете Словото. Посещава богослуженията в църквата от време на време.

И всичко това става защото човек надценява земните неща, като пари, слава, плътски наслади……

Бог очаква от нас да принасяме плод. За това нека да бъдем винаги с Него, защото отделени от Господа, нищо не можем да направим..